Великденска трапеза 2026: Какво ще ни струва? Анализ на цените на хранителните стоки

Цените на основните хранителни стоки у нас навлизат в предпразничната седмица с ускорено поскъпване при традиционните великденски продукти, сочи обобщената справка на регионалните офиси за мониторинг на потребителските цени на Системата за агропазарна информация (САПИ) за четиринадесетата седмица (към 1 април) на 2026 г. Данните обхващат 28-те области в страната.

На фона на годишна инфлация от 3,3 на сто и предстоящия първи Великден в евро, потребителите посрещат празниците с 15-20 на сто по-скъпа трапеза спрямо 2025 г., посочват от САПИ.

Месо и яйца

Цената на агнешкото месо расте най-много през седмицата, като поскъпва с 6 на сто до средна национална цена 16,10 евро за килограм. Агнешкият бут достига средно 16,65 евро за килограм (+5 на сто), а плешката - 15,71 евро за килограм (+6 на сто), като регионалните разлики са изключително изразени: в Перник агнешкото върви по около 13,20 евро за килограм, докато в Пазарджик и Пловдив надхвърля 20 евро за килограм. Националната овцевъдна асоциация предупреди, че дефицитът на пазара достига около 70 000 агнета, а около 20 000 български семейства няма да могат да сложат родно агнешко на трапезата.

Спрямо миналогодишната Великденска кошница (11–19 април 2025 г.), когато агнешкото се предлагаше по 13-14 евро за килограм, поскъпването е около 15 на сто - покачване, потвърдено и от данните на САПИ за последните осем седмици.

Свинското месо запазва стабилност. Бутът без кост е средно 6,64 евро за килограм, врат без кост - 7,95 евро за килограм, при нулево отклонение на национално ниво. Чувствителен регионален диапазон се наблюдава и тук: в Разград и Силистра бутът без кост е около 6,15 евро за килограм, докато в Северозападна България - Видин, Враца, Монтана - цените достигат 7,30–7,60 евро за килограм. Сухите колбаси отчитат ръст от 8 процента до 18,37 евро за килограм - пряко следствие от засиленото великденско търсене.

Пилешкото месо остава стабилно при 4,29-4,37 евро за килограм охладено и замразено, а пилешкото филе охладено е средно 8,42 евро за килограм - без значимо изменение.

Яйцата клас M са средно 0,29 евро за брой (+2 на сто), а клас L - 0,31 евро за брой (без промяна в цената). Биологичните яйца клас M достигат 0,53 евро за брой (+4 на сто при биологичните). Съюзът на птицевъдите потвърди, че пазарът е добре обезпечен с българско производство, но предупреди, че наблюдаваното поскъпване на годишна база е общоевропейска тенденция, свързана с по-хуманни методи на отглеждане и намалено производство в Германия, Франция и Полша.

Млечни продукти

Прясното краве мляко в бутилка се предлага средно за 1,65 евро за литър, а в тетрапак - за 1,60 евро за литър, без отклонение на национално ниво спрямо предходната седмица. Прясното мляко 3,2-3,8 на сто е средно 1,70 евро за литър - и тук пазарът е в покой.

Киселото мляко (400 г) е средно 0,68 евро за брой с минимален ръст от 1 процент, като биологичното (БДС) достига 0,89 евро за брой (+4 на сто). Вакуумираното краве сирене е средно 11,03 евро за килограм, кашкавал „Витоша“ - 11,08 евро за килограм (голяма пита) и 13,15 евро за килограм (вакуумиран). Вакуумираното овче сирене достига средно 15,98 евро за килограм, запазвайки позицията си на значително по-скъпа алтернатива. Сиренето в опаковка 400 г отчита значителен скок от 20 на сто до 4,82 евро за брой - поскъпване, директно свързано с предпразничното търсене.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите сигнализира, че въпреки временния спад в цените на суровини, крайните потребители трудно усещат облекчение, а очакванията са за ново поскъпване на млечните продукти в следващите месеци.

Маслото на пакетче (125 г) остава без промяна и се търгува по 2,15 евро за брой.

Варива, брашно и хляб

Категорията запазва пълна ценова стабилност за поредна седмица. Захарта е средно 1,20 евро за килограм без отклонение, оризът - 2,37 евро за килограм, зрелият фасул - 3,05 евро за килограм (-2 на сто), лещата - 2,79 евро за килограм (-4 на сто). Тенденцията е за умерено поевтиняване при варивата за разлика от тенденцията при животинските протеини, посочват от САПИ.

Брашното тип 500 се задържа на 0,93 евро за килограм, олиото - 1,77 евро за литър (+1 процент). Белият хляб е средно 1,69 евро за килограм, хлябът „Добруджа“ - 1,59 евро за килограм, хлябът „Типов“ - 1,53 евро за килограм - без изменение. Устойчивите регионални разлики се запазват: в Североизточна България (Разград, Силистра, Търговище) хлябът остава по-евтин, около 1,37 евро за килограм, докато столичният район и Северозападна България поддържат по-високи нива.

Плодове и зеленчуци

Сезонният преход към пролетта определя пазарната картина с рязко раздвояване, сочат данните на САПИ.

При зеленчуците доминира поскъпване, продиктувано от пика на оранжерийните производствени разходи и великденското търсене. Оранжерийните домати поскъпват с 25 на сто до 3,27 евро за килограм - движение, потвърдено и от данните на САПИ за 13-ата седмица, когато ръстът вече беше 8 на сто. Оранжерийните краставици стигат до 3,75 евро за килограм. Чесънът поскъпва с 3 на сто до 5,31 евро за килограм, а зеленият чесън е 0,93 евро за връзка (+6 на сто). Ябълките поскъпват с 9 на сто до 1,83 евро за килограм.

В обратната посока зелето отчита драматичен сезонен спад от 41 на сто до 0,70 евро за килограм - пролетният сорт навлиза на пазара, измествайки зимното производство. Картофите поевтиняват умерено с 3 на сто до 0,89 евро за килограм, копърът - с 10 на сто до 0,71 евро за връзка. Ягодите продължават да се предлагат при 8,77 евро за килограм - без значимо отклонение за седмицата.

При плодовете бананите са средно 1,67 евро за килограм, портокалите - 1,50 евро за килограм, мандарините - 1,79 евро за килограм, лимоните - 2,50 евро за килограм. Цитрусовите намаляват спрямо зимния пик, без значимо седмично отклонение.

Регионални диспаритети

Четиринадесетата седмица потвърждава устойчивата географска структура, очертала се в началото на годината. Южна и Югоизточна България (Благоевград, Бургас, Кърджали) и Черноморският регион (Варна, Добрич) предлагат по-ниски цени при повечето продукти от животински произход. Северозападният регион - Видин, Враца, Монтана - и столичният район продължават да се открояват с по-високи нива при месото, млечните продукти и сухите колбаси.