Сърбия се готви да купи китайските ЗРК HQ‑9 и да изгради един от най-далекобойните ПВО щитове в Европа

"Сърбия" планира да закупи китайските зенитно-ракетни комплекси "HQ‑9", обяви президентът "Александър Вучич". Ако сделката бъде финализирана, Белград ще се сдобие с една от най-далекобойните наземни системи за противовъздушна отбрана в Европа – стъпка, която според специализирани издания като "Military Watch Magazine" може значително да промени баланса на силите в региона.

Отказ от руски С‑300 и С‑400, курс към китайски HQ‑9
Решението за ориентиране към "HQ‑9" идва след като Сърбия се отказа от плановете си да придобие руски системи "С‑300" или "С‑400". Вместо това Белград постепенно изгради сътрудничество с китайската отбранителна индустрия. Още през 2022 г. сръбските въоръжени сили въведоха в експлоатация комплекси "HQ‑22" със среден обсег, които могат да работят съвместно с "HQ‑9" в рамките на многослойна система за ПВО.

Подобна конфигурация позволява комбиниране на системи с различен обсег и характеристики – "HQ‑22" за средни дистанции и "HQ‑9" за далечни. Така националната противовъздушна отбрана може да изгражда по-плътен и гъвкав отбранителен пояс около ключови обекти и територии.

Обсег до 300 км и сравнение с други системи
Според наличните данни "HQ‑9" може да поразява въздушни цели на разстояние до "300 километра". За сравнение американската система "Patriot" в стандартните си конфигурации има максимален обсег около "200 километра", а френско-италианската "SAMP/T NG" – приблизително "150 километра".

Ако информацията за сделката се потвърди, единствените системи с по-голям обсег в Европа биха могли да бъдат руските "С‑400", разположени в "Беларус", при условие че използват ракетите "40Н6" с максимален обсег до "400 километра". Към момента няма официално потвърждение, че именно тези ракети са доставени на беларуските въоръжени сили.

Какво дава дългият обсег: самолети, крилати и балистични ракети
Големият обсег на "HQ‑9" позволява системата да прихваща не само самолети, но и "крилати и балистични ракети" далеч преди да достигнат целите си. Вместо да защитава само отделни обекти, комплексът може да създаде широк отбранителен периметър, който едновременно покрива военна и гражданска инфраструктура – летища, командни центрове, електроцентрали, транспортни възли.

Допълнително предимство е високата скорост на ракетите – те се движат със "скорост над 5000 км/ч". Дългият обсег и високата скорост увеличават вероятността за успешно прихващане: ако първата ракета не унищожи целта, операторите разполагат с време за втори или дори трети опит, преди целта да напусне зоната на поразяване.

HQ‑9 и концепцията A2/AD
"HQ‑9" е проектирана и за създаване на т.нар. зона за ограничаване на достъпа "A2/AD" (Anti‑Access/Area Denial). Подобна зона значително затруднява действията на самолети за далечно радиолокационно наблюдение, въздушни танкери и други ключови средства за поддръжка. Те са принудени да действат на по-голямо разстояние от фронтовата линия и от потенциалните цели, което намалява ефективността им.

Комплексът разполага и "с по-мощни радари" в сравнение с вече използваните в Сърбия "HQ‑22". По-голямата мощност и обсег на радарите позволяват на системите с голям обсег да подобрят ефективността на останалите елементи от националната противовъздушна отбрана – да откриват цели по-рано и да подават информация към други средства за ПВО.

Бърза доставка: предимство пред Patriot
За Белград значимо предимство е и "сравнително бързата доставка" на китайските системи. През последните години сроковете за доставка на американските "Patriot" съществено са се удължили заради войната в "Украйна" и конфликтите в "Близкия изток", които са довели до изчерпване на запасите от ракети-прехващачи и натоварване на производствения капацитет.

В този контекст китайските производители могат да предложат по-кратки срокове, което е ключово за държава, която иска в сравнително кратко време да модернизира противовъздушната си отбрана. Така Сърбия се опитва да избегне дълги години чакане за западни системи и да получи работещ комплекс в обозримо бъдеще.

Колко HQ‑9 ще купи Сърбия и кой още използва системата
Към момента сръбските власти "не са съобщили" колко батареи "HQ‑9" възнамеряват да закупят, нито кога може да бъде подписан окончателният договор. Това оставя въпроса за мащаба на бъдещия сръбски ПВО щит отворен.

Освен "Китай", със системата "HQ‑9" разполагат още "Азербайджан", "Мароко", "Туркменистан", "Узбекистан", "Пакистан" и "Египет". Това показва, че комплексът вече е избран от редица държави с различни регионални предизвикателства, което допълнително подсилва интереса към него като алтернатива на западните и руските системи.

За Сърбия евентуалното придобиване на "HQ‑9" означава не само технологичен скок в ПВО, но и политически сигнал: страната засилва отбранителното си сътрудничество с Китай и се стреми да изгради многослоен щит, който да покрива както националната територия, така и ключови обекти в по-широк периметър.