Посещението на музеи, четенето на книги и слушането на музика могат да забавят биологичното стареене почти толкова, колкото и редовните физически упражнения. До този извод стигат авторите на първото изследване, което установява подобна връзка на молекулярно ниво.

Какво показва изследването

Работата е публикувана на 11 май в списание "Innovation in Aging" от екип учени от Университетския колеж в Лондон (UCL). Изследователите анализират кръвни проби и анкетни данни на 3556 пълнолетни жители на Обединеното кралство, използвайки епигенетични часовници – инструменти, които "четат" химичните модели върху ДНК, за да оценят скоростта на стареене на организма.

Резултатите позволяват творческата и културната активност да бъде разглеждана като самостоятелен елемент в стратегиите за обществено здраве – наравно с храненето и физическата активност.

Чрез показателя "DunedinPACE" учените установяват, че хората, които се занимават с творческа дейност поне веднъж седмично, стареят приблизително с 4% по-бавно от тези, които почти изобщо не участват в подобни активности.

При тези, които се включват веднъж месечно, темпът на стареене е с около 3% по-нисък, а при участващите поне три пъти годишно – с около 2% по-нисък. Разликата между хората с ежеседмична активност и онези без никакво участие е съпоставима с по-рано описаната разлика между настоящи и бивши пушачи.

Изкуство, епигенетични часовници и биологична възраст

Отделен епигенетичен тест, "PhenoAge", показва, че биологичната възраст на хората, които се занимават с творчески дейности всяка седмица, е средно с около една година по-ниска, отколкото при тези, които го правят рядко.

Както честотата, така и разнообразието на заниманията – четене, свирене или пеене, посещение на концерти и театрални представления, обекти на културното наследство и библиотеки – са независимо свързани с по-бавно биологично стареене.

Ефектът е по-изразен при хора на средна и по-напреднала възраст – над 40 години. От седемте тествани епигенетични часовника само три показват значима връзка; по-старите версии на тези инструменти не откриват положителен ефект нито от творческата активност, нито от физическите упражнения.

"Не лукс, а необходимост"

„Нашето изследване показа, че е важно не просто редовно да се занимаваме с изкуство, а и да обхващаме възможно най-широк спектър от негови форми“, казва Дейзи Фанкорт, водещ автор на проучването и ръководител на Групата за социално-поведенчески изследвания в UCL.

„Всеки вид творческа дейност – четене, музика, посещение на културни събития, опознаване на исторически паметници – ни влияе по различен начин: когнитивно, емоционално и физиологично“.

Фанкорт призовава творческата активност да се разглежда като поведение, подпомагащо здравето. „Важно е да спрем да я възприемаме като лукс и да започнем да я третираме като жизнена необходимост“, подчертава тя. „Редовната – в идеалния случай ежедневна – творческа активност заслужава същото насърчаване, както "10 000 крачки на ден" или "пет порции плодове и зеленчуци".“

Ограничения и следващи стъпки

Проучването е наблюдателно, поради което не може да докаже, че именно заниманията с изкуство пряко забавят стареенето. То е част от седемгодишна програма на стойност 3,5 млн. британски лири, финансирана от "Wellcome" и координирана от UCL, чиято цел е да изследва глобалното и молекулярното въздействие на приобщаването към изкуството върху човешкото здраве.

Съавторът Фейфей Бу отбелязва, че изследването дава „първи доказателства, че заниманията с изкуство и участието в културния живот са свързани със забавяне на биологичното стареене“.

За да се потвърди причинно-следствена връзка и да се разбере кои форми на творческа активност са най-полезни, ще бъдат необходими интервенционни проучвания и по-дългосрочно проследяване. Въпреки това, настоящите резултати поставят изкуството на една линия с храненето и движението като потенциален стълб на здравословния живот.