Двайсет и девети февруари е ден, който се пада веднъж на четири години.
Русия тогава още брои дните по стария календар. Затова в руските книги датата е друга, 16 февруари. Две дати за едно раждане.
Това двойно броене подхожда на човек, който ще живее между две страни. Идва на света в Русия, а работи предимно в България и умира в София.
Годините около раждането му не са спокойни. Империята още се съвзема от революцията от 1905 г. и от загубената война с Япония. Само десетилетие по-късно Петербург ще бъде съвсем друг град.
От София до Бреслау
Две десетилетия след раждането си Каишев е в София. През 1930 г. той завършва Софийския университет.
България по онова време е малка страна, излязла от войните бедна и уморена. Науката се прави от шепа хора, повечето учили в чужбина. Лабораториите са скромни, а парите за уреди са малко. Който иска да стигне до голямата наука, трябва да мине през някой европейски център.
Каишев избира физикохимията. Това е областта, където физиката и химията се срещат. Химикът пита какво става с веществата, физикът пита защо и колко. Физикохимикът иска и двата отговора наведнъж, с формули и с опити.
Следващата спирка е Бреслау. Тогава това е германски град в Силезия, днес е Вроцлав в Полша. Там работи Висшето техническо училище, едно от силните места за точни науки в Германия, а германската физика и химия по това време са сред най-добрите в света.
Научен ръководител на Каишев става Франц Симон, физик, който работи с много ниски температури. При него младият българин защитава през 1932 г. докторат върху топлинните свойства на твърдия и течния хелий. Тогава е на около двайсет и четири години.
Първото зрънце
Още през 1931 г. Каишев публикува съвместна работа с Иван Странски за равновесната форма на кристалите. От 1931 до 1934 г. двамата публикуват поредица от работи за това как расте кристалът. Днес физиците и химиците ги смятат за класически.
В тези работи става дума за два въпроса. Първият е за равновесната форма на кристала, тоест каква форма приема той, когато нищо не го дърпа и не го бута. Вторият е за зародиша.
Всеки кристал започва от няколко атома, които случайно се събират заедно. Повечето такива групички се разпадат веднага. Само някои успяват да стигнат определен размер и тогава вече растат сами. Каишев и Странски търсят начин да пресметнат кога точно става това и какво му е нужно.
На пръв поглед това звучи като чиста теория, далеч от живота. На практика точно оттук минава всичко, свързано с кристали. Металите, които се отлагат при галваниката, солите, които се утаяват, кристалите, от които по-късно ще се правят чиповете. Навсякъде първо трябва да се появи зародишът.
След Бреслау Каишев се връща в София. През 1933 г. Софийският университет го назначава за асистент. Той вече има докторска степен, а от работата със Странски и тема, която ще го занимава цял живот: растежът на кристалите.
Зародишът вече е налице. Остава да порасне.
Comments (0)
No comments yet.