На 16 ноември 1900 г. в Белене се ражда Викентий Босилков — бъдещият отец Евгений.

Белене не е като другите села по реката. Тук от векове живеят българи католици, малка общност в православна страна. Имат си своя църква, своите свещеници, свои празници и имена на светци, които в съседните села звучат малко чуждо.

България тогава е млада държава. От Освобождението са минали едва двайсет и две години. Дунавските градчета живеят от реката и от земята: риба, жито, пристанища, шлепове, които слизат към Русе и нагоре към Видин.

Католическото Белене

Общият живот в католическото Белене минава през църквата. Неделната литургия, кръщенетата, сватбите, погребенията, постите и големите празници подреждат годината по-точно от всеки календар.

Много от тези свещеници са монаси пасионисти. Италианската им конгрегация от дълго време служи в Никополската епархия, тоест сред католиците по Дунава. За хората в Белене пасионистите не са далечни хора от книгите. Те са тук, в енорията.

Детството на Босилков не минава в спокойни години. Още е момче, когато страната влиза в Балканските войни, а после и в Първата световна. От дунавските села мъжете тръгват към фронта, мнозина не се връщат. Войната свършва с поражение и с тежък мирен договор. Самият Босилков по това време вече учи далеч от дома: първо в семинарията в Ореш, после в Белгия и Нидерландия.

Обетът на двайсет години

През 1920 г. Евгений Босилков дава монашески обети в конгрегацията на пасионистите.

Какво значи това на практика? Пасионистите водят името си от латинската дума за страданието на Христос. Около него е целият им живот. Монахът се отказва от собственост, от семейство и от собствената си воля. Обещава бедност, целомъдрие и послушание. Към тях пасионистите добавят и още един обет, особен за тяхната общност: да пазят и разнасят паметта за Христовите страдания.

С една дума, двайсетгодишният момък от Белене обещава да живее за страданието на друг. Звучи като стара църковна формула. Години по-късно тя ще придобие много буквален смисъл.

Монашеството не е само молитва. Пасионистът учи дълго, защото трябва да проповядва, да изповядва, да води хора. Пътят от обетите до олтара минава през години на книги, богословие, философия, чужди езици.

Свещеник на двайсет и пет

През 1926 г. Евгений Босилков е ръкоположен за свещеник. На двайсет и пет години той вече има право да отслужва литургия, да кръщава, да венчава, да изпраща мъртвите.

За малката католическа общност по Дунава това не е дребна работа. Свещеник, роден тук, който говори езика на хората и познава живота им, е нещо различно от свещеник, дошъл отдалече. Босилков е от тях.

Пред него още е много учене. Той ще стигне до Папския източен институт в Рим и ще защити там докторат. После ще се върне в България, в същата Никополска епархия, в която е израснал.

Пасионистите обещават да носят паметта за страданието. Свещеникът от Белене е обещал същото още през 1920 г. До епископския жезъл му остават двайсет и една години. До 1952-ра — двайсет и шест.