Софийският централен затвор, началото на ноември. В нощта на 11 ноември 1952 г. там разстрелват Никополския епископ Евгений Босилков.
До рождения му ден остават пет дни. На 16 ноември щеше да навърши 52 години.
Пет седмици след присъдата
Всичко става бързо. На 16 юли 1952 г. го арестуват в София. На 3 октомври, на показния процес срещу католическото духовенство, съдът го осъжда на смърт. Обвинението е скалъпено, а процесът е направен така, че краят му да е ясен още преди да започне.
От присъдата до разстрела минават малко повече от пет седмици. Толкова време трябва на властта, за да затвори въпроса с човека, когото сама е изправила пред съда.
Само че въпросът не се затваря. Точно процесът, на който трябваше да бъде унизен, става това, с което го помнят. Босилков се държи твърдо пред съда и не се огъва. Затова и по-късно точно неговото име се свързва с отпора на църквата срещу комунистическата власт в България.
Кой е бил той до онази есен, се казва с няколко изречения. Момче от дунавското Белене. Пасионист, дал монашеските си обети през 1920 г., свещеник от 1926 г. Доктор на Папския източен институт. От 1947 г. епископ на Никопол. Тръгва от малко село на реката и стига до митрата в години, в които тя носи повече опасност, отколкото почит.
Една пролет в Рим
Идва ред на 1998 г. На 15 март папа Йоан Павел II обявява Евгений Босилков за блажен. За Католическата църква това значи, че той е загинал заради вярата си и че вярващите могат да го почитат. Босилков е първият български католически мъченик, когото Църквата обявява за блажен.
От нощта в Софийския централен затвор до този ден минават повече от 45 години.
За България това е друга пролет. Комунистическият режим вече го няма, страната се учи да говори за неща, за които дълго се е мълчало. Католиците у нас са малко, повечето от тях живеят в няколко района, сред тях и селата край Дунава, откъдето е Босилков.
Поправката в София
Църквата казва думата си през 1998 г. Българската държава я казва окончателно през 2010 г.
През 2010 г. Народното събрание реабилитира Евгений Босилков. На практика това значи, че държавата официално отменя това, което същата държава е направила през 1952 г. Обвинението вече не стои срещу името му. Присъдата, изпълнена в една ноемврийска нощ, вече не е присъда, а признат грях на властта.
Разстрелът няма как да бъде върнат. Реабилитацията обаче поправя записа.
Сметката излиза проста и тежка. 52 години без пет дни живот. Пет години като епископ. Малко по-малко от четири месеца от ареста до разстрела. После над 45 години до Рим и 58 до София.
Между тези числа стои човек, който е можел да избере по-лесния път и не го избира. Не става дума за легенда, а за конкретни дати, конкретен затвор и конкретно решение пред съда.
Дунавът при Белене тече както и през ноември 1900 г., когато там се ражда момчето, което ще стане епископ. Реката не знае имената на хората по бреговете си. Селото ги знае.
Comments (0)
No comments yet.