София Лорен: Как със силата на волята се бори с времето

На 20 септември тази година София Лорен ще навърши 92. Мислиш ли, че така възраст може да остане физически и умствено в перфектна форма? Тя е един от онези, които изглеждат като са родени точно тук — не на 1934, а на 2026. Съвсем възможно ли е да останеш такава, ако всеки ден започваш от 6:00 сутринта и правиш 45 минути калистеника?

Тя не просто го прави. Говори за него като за философия на живота. В 2020 г. каза на Haute Living: „Винаги съм била човек, който поставя тренировките на първо място“. И до днес се събужда в шест и прави калистеника — една форма на силова тренировка. Използва собственото тяло като съпротива, за да гради мускули. Това не е просто упражнение. Това е начин за изграждане на структура и дисциплина в ежедневието.

Ученът Лиз Нелсън обяснява: тези тренировки помагат да се предотврати загуба на мускулна маса, подобрява метаболизма и костната минерална плътност. Доказано е — намаляват кръвното налягане, подобряват липидния профил. Но не само за жените по менопауза, но и за всички. Калистениката се свързва и с намаляване на болка в долната част на гърба, артритната болка, фибромиалгията.

Ако тя е в пълна форма — защо? Не просто от храна или сън. Тя казва: „Упражненията ми дават структура и фокус на ежедневието“. Всеки може да намери оправдание да не прави нищо. Да си почива. Но тя — на обратния полюс. Намира причини да излиза, да се разхожда поне по един час. Не е просто фитнес. Това е начин за живот.

Тя отдавна е казала: „Предпочитам да ям паста и да пия вино, отколкото да съм размер нула“. И не крие нищо. Говори открито за младежкия си външен вид: „Няма тайна. Това е лицето, с което съм се родила“. Обича да се запази такава, каквато съм се родила. Красотата, според нея — „това, което чувстваш отвътре и се отразява в очите ти“.

Кариерата ѝ започна през 1954 г. с филм „Златото на Неапол“. И до днес не е спряла. В 2024 г. каза на Deadline: „Не искам да мисля за наследство. Искам да мисля за следващия си филм“. И добави: „Ще мисля за наследство, след като се пенсионирам, и се надявам никога да не се пенсионирам“.

А как е успяла? Казва: „Нямам резервен план“. „По този начин, когато си изправен пред непреодолимо предизвикателство — не можеш да поемеш по-лесния път“, казва тя. „Нямаш план Б. Само план А“.

Всичко ли е просто? Кажи, че това са леки избори — да бутнеш напред. Но винаги има път, който е по-лесен. Тя не го взема. Всеки ден, всеки сутрин. С първите зори. С първото мъгливо и студено въздух. И нейната стойка — право, плоски от тази страна, калници на земята.

Това ли е отговорът? Да не се пенсионира. Да не мисли за наследство. Всеки път да вижда филм, които ще дойде следващия. И да прави калистеника — поне 45 минути.

Но... какво се случва с тези, които не могат? Как е изглеждала „план Б“ за тези, които не са имали възможността да си позволят такава стойка?