След примирието с Иран: възстановяването на петролните доставки ще отнеме месеци

Двуседмичното примирие между САЩ и Иран, договорено в сряда, доведе до рязък спад на фючърсните цени на петрола и предизвика рали на световните фондови пазари. Енергийни анализатори и икономисти обаче предупреждават, че дори при най-благоприятно развитие връщането към нормални обеми на глобалните доставки на петрол и газ ще изисква месеци, а не седмици. Спирането на производството, щетите по инфраструктурата и блокираната логистика през Ормузкия проток остават сериозно препятствие.

Милиони барели дневно остават извън пазара

Според анализ на една от водещите консултантски компании около 11 милиона барела петрол на ден производство в Близкия изток все още са спрени, а възобновяването им е възможно едва след нормализиране на износа през Ормузкия проток. В последната си краткосрочна енергийна прогноза Американската администрация за енергийна информация (EIA) оценява временно недостъпните регионални мощности на 9,1 милиона барела дневно през април, с потенциално свиване до 6,7 милиона барела през май – но само ако бойните действия спрат окончателно през текущия месец.

Консултантската компания "Wood Mackenzie" прогнозира, че общите доставки ще се върнат към нормални нива в рамките на три до четири месеца след възстановяване на износа през ключовите маршрути. В същото време експерти предупреждават, че нормализирането на производството в Кувейт и Ирак може да отнеме повече време, поради по-сериозни щети и по-сложни оперативни условия.

Технически пречки и повредена инфраструктура

Възстановяването на спрени нефтени находища не е просто въпрос на "включване на кран". Специалистът по разработка на пластове Адитя Сарасвата от "Rystad Energy" обяснява, че при по-малките находища са необходими между две и три седмици, за да се достигне отново пълен дебит, докато при големите полета този процес може да отнеме четири до пет седмици. Налягането в пластовете трябва да се повишава постепенно, за да се избегнат повреди и трайно намаляване на добива.

Анализаторката от "Wood Mackenzie" Прити Мехта допълва, че рафинериите, които са спрели напълно работа, се нуждаят от 10 до 15 дни за пълен рестарт – и то само ако няма структурни увреждания по съоръженията. В реални условия повредите от удари и неправилно спиране могат да удължат значително този срок.

Газовият фронт: разрушени мощности в Катар и години до възстановяване

Положението при природния газ е още по-тежко. Главният изпълнителен директор на "QatarEnergy" Саад ал‑Кааби съобщи, че в резултат на ракетните удари по индустриалния град Рас Лафан през март са извадени от строя две инсталации за втечнен природен газ, осигурявали около 17% от износния капацитет на Катар. По думите му тяхното възстановяване ще отнеме между три и пет години.

"Криогенните блокове са унищожени", заяви ал‑Кааби, визирайки критично важните системи за охлаждане, разрушени при атаките. Компанията вече е обявила форсмажор по дългосрочни договори за LNG доставки към Китай, Южна Корея, Италия и Белгия – ход, който поставя под въпрос енергийната сигурност на ключови азиатски и европейски икономики.

Вълнови ефект върху глобалната икономика

Кризата в енергетиката вече се превръща в по-широк икономически шок. По данни на AAA средната цена на бензина в САЩ тази седмица достига 4,14 долара за галон – почти с долар повече спрямо началото на март и най-високо ниво от 2022 г. насам. За домакинствата това означава по-скъпи пътувания и увеличен натиск върху семейните бюджети.

Съвместна оценка на Африканската банка за развитие, Комисията на Африканския съюз и агенции на ООН показва, че от началото на ескалацията 29 африкански валути са отслабнали спрямо американския долар. Това прави вноса на храни, горива и торове още по-скъп и задълбочава уязвимостта на икономики, които и без това са силно зависими от внос.

От енергетика към храни и лекарства: удар по веригите на доставки

Смущенията в логистиката не се ограничават до енергийния сектор. Затворените или рискови маршрути през Близкия изток нарушиха и доставките на торове, жизненоважни за пролетната сеитба в северното полукълбо. Според "The Conversation" производството на азотни торове е намаляло с около 20%, а цените са се повишили с около 70% – комбинация, която заплашва да се превърне в по-ниски добиви и по-високи цени на храните.

BBC съобщава, че фармацевтичните транспортни коридори през авиационните хъбове в Персийския залив са сериозно нарушени. Това поражда опасения за недостиг на генерични лекарства в различни региони, особено в държави, които силно разчитат на внос от Азия. По оценка на Международната енергийна агенция над 40 обекта на енергийната инфраструктура в девет държави са понесли значителни повреди от началото на конфликта.

Крехко примирие и нервни пазари

Въпреки еуфорията на финансовите пазари – според BBC новината за примирието е свалила фючърсните цени на Brent с около 13%, до приблизително 94,80 долара за барел – реалната картина при физическите доставки остава напрегната. В сряда CNBC съобщи, че спот цената на Brent е надхвърлила 120 долара за барел, почти с 30 долара над най-търгуваните фючърсни договори.

Този разрив показва, че трейдърите очакват продължаващ недостиг на предлагането, независимо от дипломатическите жестове. Анализаторът Боб МакНали от "Rapidan Energy Group" коментира пред "Fortune", че "вероятността това примирие или изобщо да не проработи, или да се разпадне скоро след установяването му, е доста висока". В този контекст предупрежденията на експертите звучат ясно: дори политиката да се доближи до устойчиво споразумение, икономиката ще продължи да усеща последиците на енергийната война още дълго.