Продължава "акцизният календар": по-високи акцизи върху цигарите до 2029 г. и натиск върху пушачите

България продължава поетия график за постепенно повишаване на акцизите върху тютюневите изделия по вече въведения "акцизен календар", който де факто започна с измененията от 2023 г. и беше ускорен от 1 януари и 1 май 2025 г. Целта на многоетапната реформа е до 2029 г. минималният акциз върху цигарите да се повиши от приблизително 180–200 лв. за 1000 къса до около 258 лв., паралелно с ръст на акцизите за тютюн за пушене и нагреваеми изделия.

Какво представлява "акцизният календар"

В закона са разписани конкретни стъпки по години: специфичният акциз за цигарите се увеличава на няколко етапа – например от около 120 лв. за 1000 къса през 2023 г., към около 130–135 лв. през 2025 г. и към над 140 лв. от 1 януари 2026 г., като паралелно се актуализира и минималният общ акциз (специфичен плюс адвалорен компонент) на 1000 цигари. За тютюна за пушене ставките също растат всяка година, като до 2026 г. достигат над 200 лв. на килограм, а за нагреваемите изделия – около 400 лв./кг, с перспектива да се приближат до 500 лв./кг към 2029 г.

Моделът е избран така, че да се избегнат внезапни "шокови" поскъпвания – вместо еднократен голям скок, акцизите се вдигат с по няколко процента или десетки стотинки на кутия годишно. Това дава относителна предвидимост за бизнеса при планиране на цени и наличности и оставя на потребителите време да решат дали ще намалят или спрат потреблението.

Здравни и фискални мотиви

Здравният аргумент е, че по-високата цена е един от най-силните фактори за отказ от тютюнопушене, особено при млади хора и нискодоходни групи. При всяко ново стъпало от "акцизния календар" цената на стандартна кутия цигари се увеличава с десетки стотинки, като за периода 2025–2026 г. сумарният ръст може да надхвърли 1 лв. спрямо нивата от 2024 г. Това превръща пушенето в навик с още по-сериозна тежест за семейния бюджет и стимулира част от потребителите да търсят помощ за отказване.

Фискално поетапното повишаване на акциза се очаква да добавя стотици милиони лева годишно към бюджетните приходи от акцизи и ДДС. В контекста на растящи разходи за здравеопазване и социална политика това е важен ресурс. В същото време властите признават, че прекомерно бързото поскъпване би могло да насърчи сивия сектор и контрабандата, затова графикът е разпределен във времето до 2029 г.

Риск от сив сектор и ефект върху потребителите

Исторически опит показва, че при всеки по-голям скок в цените делът на нелегалните цигари временно нараства. Затова сегашната политика се опитва да балансира между скоростта на повишение и капацитета на държавата да контролира нелегалната търговия. Органите за контрол са поставени под натиск да поддържат дела на нелегалния пазар в ниски едноцифрени стойности през целия период на "акцизния календар".

За пушачите, особено с по-ниски доходи, следващите години ще означават непрекъснато поскъпване на навика – при кутия, която преди няколко години струваше около 4–4,50 лв., е реалистично да се очакват цени от 6 лв. и нагоре към края на периода. Това поставя въпроса дали част от допълнителните приходи ще бъдат насочени към програми за отказване от тютюнопушенето и превенция, за да не остане реформата възприета единствено като фискален инструмент.