Икономическата комисия в Народното събрание одобри на първо четене допълнения в Закона за техническите изисквания към продуктите, които облекчават достъпа до пазара на критични стоки при криза. Гласуването беше с 12 „за“, 6 „въздържал се“ и нито един „против“.

Министерският съвет е внесъл текстовете на 23 септември. Зам.-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова представи правилата в комисията. Тя каза, че се въвеждат отделни правила и процедури. Целта е при криза важните продукти да стигат по-бързо до пазара и да се преодолее недостигът от тях.

В закона се създава нова Глава четвърта „б“ с наименование „Процедури при извънредни ситуации“. Новият режим ще действа само при обявена извънредна ситуация на вътрешния пазар на ЕС и ще обхваща единствено продуктите, които Европейската комисия определи като „стоки от особено значение при криза“.

При такава ситуация продукти без стандартна оценка на съответствието пред нотифициран орган ще стигат до българския пазар в три случая. Първо — по заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, след като той признае разрешение, издадено от компетентен орган в друга държава от ЕС. Второ — когато Европейската комисия със свой акт разшири валидността на такова разрешение за целия Съюз.

Върху тези продукти не се поставя маркировка за съответствие като „СЕ“, нито докато кризата продължава, нито след като извънредният режим бъде деактивиран. Съответствието със съществените изисквания за безопасност се декларира от производителя на негова отговорност, а върху стоката задължително се изписва ясна информация на български език, че е пусната на пазара като „стока от особено значение при криза“.

Вносителите се позовават на пандемията от КОВИД-19. Според тях тя е доказала, че стандартните хармонизирани процедури са тромави и крият риск от критичен дефицит на жизненоважни стоки. Такива са личните предпазни средства, медицинските и техническите съоръжения, машините, газовите уреди и съоръженията под налягане. Карадимова добави, че с допълненията се пренася само европейската рамка за кризисни ситуации, а общият режим на гражданската и търговската отговорност остава непроменен.

Борис Аладжов от „Възраждане“ поиска да се изясни кой ще плаща, ако продукт от трета страна, допуснат по облекчения ред, дефектира и причини тежки щети или смърт, и попита дали вносителите имат застраховка или пари за обезщетения. От икономическото министерство отговориха, че дефектите се третират както при обичайни обстоятелства. Отговорността е преди всичко на производителя, а когато той е в трета страна, тя минава през вносителя. Законът не изисква задължителна застраховка.

Джипо Джипов от „Демократична България“ посочи като пропуск липсата на ясни срокове и критерии какво се случва със стоките, след като кризата приключи. От министерството обясниха, че продуктите са твърде различни — от маски за еднократна употреба до асансьори и съдове под налягане с дълъг живот. Затова единни фиксирани срокове за всички не могат да се запишат в закона.

Такива правила за реакция при кризи се въвеждат в 15 акта от европейското секторно законодателство за хармонизация, които обхващат сектори от асансьорите и въжените линии до радиосъоръженията, газовите уреди и строителните продукти. Законът се хармонизира с Акта за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (Регламент IMERA), Регламент (ЕС) 2024/2748 и Директива (ЕС) 2024/2749. България трябва да приключи пренасянето на европейските правила до 29 май 2026 г. по Плана за действие за 2026 г.