Двайсет англосаксонски монети, 19 сребърни пенса и един половин пенс, са първото веществено доказателство за Schola Saxonum, англосаксонския квартал край Ватикана, основан около 727 г. Намерени са под оградената градина на Palazzo della Rovere, наричан още Palazzo dei Penitenzieri. Излиза, че кварталът не е бил само подслон за поклонници, а място, където хората работят, търгуват и плащат с английски пари.

Монетите са сечени за около четири десетилетия на името на Едуард Стари (899–924), Етелстан (924–939) и Едред (946–955). Част от тях се четат ясно и личи, че идват от монетни дворове в Източна Англия, Кент, Лондон и Западен Мидландс. Четиринайсет монети са намерени в два слепени къса, от шест и от осем броя, в бунища, а останалите шест са пръснати наблизо. Проучването е публикувано в сборника „Rome and the Others (300–1000)“ от Марца Ди Менто, Рори Нейсмит, Валентина Пика, Филипо Саламоне и Франческа Тинти.

Квартал между Ватикана и Тибър

Според традицията Schola Saxonum е основан през 727 г. от крал Ине от Уесекс като хостел и църква за англосаксонски поклонници към гроба на свети Петър. Кварталът е в т.нар. Леонинов град, между Ватикана и река Тибър. Досега за него се знаеше само от писмени сведения, а на мястото нямаше нищо веществено. Тинти го казва така: преди откритието „нямахме веществени доказателства“.

Писмените сведения разказват и за привилегии. Според Асер папа Марин I освобождава общността „от всякакви данъци и мита“. Нейсмит и Тинти говорят и за правото англосаксонците да погребват мъртвите си на място, както и за необичайното разрешение да ползват собствените си пари. Необичайно е, защото римските закони обикновено не допускали други валути сред преселниците.

Какво казват парите

Най-красноречив е половинният пенс. Такива дребни монети рядко попадат в съкровища, защото се свързват с ежедневни покупки. Затова изследователите го четат като знак за търговия на дребно. Към това се добавят следи от обработка на кожа, кост и метал на площ от около 3000 квадратни метра, а според оценка в квартала са живели стотици занаятчии и търговци. Нейсмит обяснява: „Англосаксонците са там, за да посетят папата и да обиколят църквите в Рим, но все пак трябва да се изхранват“.

Сред находките има и италиански монети от X век, между тях от времето на папа Йоан X и от монетния двор в Павия. Нейсмит обаче напомня, че в Рим вече са намерени повече англосаксонски монети от този период, отколкото папски. По думите му това значи, че от Англия е идвала голяма сума пари.

Остава открит въпросът откъде точно са парите. Не е ясно дали монетите идват от частни сделки в квартала, или от плащанията от Англия към папството, известни като „петров данък“. Разкопките на мястото започват през 2020 г. под ръководството на Специалното управление за Рим (Soprintendenza Speciale di Roma), а предварителният преглед на монетите е на Чечилия де Леоне.