България има нужда от нова астронавтска програма, за да върне мечтата за космоса на младите

На 26 и 27 юни в "София Тех Парк" ще се състои шестото издание на фестивала "Ало, Космос! Говори България". За първи път форумът ще продължи два дни, като вторият ден ще бъде посветен изцяло на "образованието" и "кариерните възможности" в сферите на науката и космическите технологии.

По повод предстоящото събитие в предаването "Закуска на тревата" гостува "Саймън Дженър" – австралиец, посветил професионалния си път на космонавтиката. След години работа в компания, организираща частни мисии до "Международната космическа станция", той се установява в България и основава собствена компания за космически консултации.

"Създадох компанията тук, в България. В общи линии съществуваме, за да помагаме на компаниите да стигнат до космоса. По-голямата част от дейността ни е свързана с пилотираните космически полети", разказа Дженър.

Фестивалът "Ало, Космос!" като катализатор на космическа култура

По думите му инициативи като "Ало, Космос! Говори България" имат ключова роля за изграждането на "космическа култура" у нас и за насърчаване на младите хора да избират кариера в науката и технологиите. Той подчерта, че подобни форуми правят космоса по-достъпен и разбираем.

"Смятам, че подобни инициативи са изключително мощен източник на вдъхновение. Децата имат възможност да чуят български и международни лектори, които разказват какво е да се работи в космическата индустрия", посочи Дженър.

Развиваща се индустрия, недостиг на кадри

Експертът отбеляза, че България вече разполага с "развиваща се космическа индустрия", но страда от остър недостиг на подготвени специалисти. Според него има разминаване между потенциала на компаниите и наличния човешки ресурс.

"Имаме страхотни космически компании, но нямаме достатъчно таланти в тази сфера. Нуждаем се от много повече млади хора, които да преминат през образователната система и след това да се присъединят към космическия сектор", каза Дженър.

В качеството си на председател на "Консултативния съвет по индустрията" към "Българския космически клъстър" той работи за по-тясно сътрудничество между бизнеса и държавните институции, за да се развие цялостната космическа екосистема у нас.

Защо България отново се нуждае от астронавтска програма

Особен акцент в разговора Дженър постави върху необходимостта България отново да има национална програма за астронавти. Той припомни, че страната вече има исторически опит и успехи в тази посока.

"Вашата страна извади голям късмет с възможността вече да има двама астронавти, летели в космоса. Тогава кариерата на астронавт се превърна в напълно реалистична цел, към която българите можеха да се стремят", отбеляза Дженър.

Според него обаче днешното поколение млади хора няма съвременен български пример, който да ги вдъхновява по същия начин. Липсва фигура, с която те да се идентифицират.

"Децата, които днес търсят своето вдъхновение, не виждат български астронавт, който да ги представлява. Те не виждат човек, на когото да приличат и който да е близо до тяхната възрастова група", смята Дженър.

Той подчерта, че в световен мащаб е доказано: появата на "национален астронавт" действа като мощен стимул за младите хора да се ориентират към "наука, технологии, инженерство и математика".

Космическите програми като инвестиция, а не разход

На въпрос доколко е реалистично България да развива астронавтска програма при ограничени публични ресурси, Саймън Дженър настоя, че космическите инициативи трябва да се разглеждат като "дългосрочна инвестиция", а не просто като бюджетно перо.

"Хората гледат на това като на разход, а би трябвало да го разглеждат като инвестиция. Проведени са много изследвания, които показват, че всеки долар или евро, инвестирани в космически програми, се връщат обратно в обществото многократно", каза той.

По думите му държавите печелят не само чрез развитието на нови технологии и иновации, но и чрез създаването на "висококвалифицирани специалисти" и стимулиране на интереса към инженерните и природните науки. В дългосрочен план това води до по-конкурентна икономика и по-висока добавена стойност.

"Когато говорим за държава с невероятно интелигентно и талантливо население, която има нужда от повече хора, насочващи се към инженерните науки, мисля, че това е една от възможностите, които могат да се използват за тяхното вдъхновяване", заключи Саймън Дженър.