Шумен през 1874 г. е същият град, от който Добри Войников тръгва десет години по-рано.

Връща се с руско поданство. Човек, роден в Шумен, учил в Цариград, живял в Браила, сега влиза в родния си град като чужд поданик. Документът е руски. Човекът си остава шуменец.

Руски паспорт, шуменски адрес

Зад Войников вече стои цял живот. В Браила той създава първата българска театрална трупа и пише „Райна княгиня“ и „Покръщение на Преславския двор“, а през 1871 г. пише и „Криворазбраната цивилизация“. С една дума, когато се прибира, той вече е човекът, от когото тръгва българският театър.

Шумен му е познат и от другата страна на катедрата. Тук той започва като учител след Галатасарай, тук учителства от 1858 до 1864 г. Градът го приема обратно в годините преди Руско-турската война.

Започва Руско-турската война, която ще промени картата на Балканите. Българските земи се превръщат във фронт, а след фронта винаги остават същите неща: опожарени села, бежанци по пътищата, болести и деца, които нямат кой да прибере.

Деца без родители в Търново

Последната работа на Войников не е на сцената. В Търново той поема сиропиталище.

Войников, учителят и драматургът, е управител на сиропиталището.

Войната носи и тиф. Болестта върви след армиите и бежанците, пренася се от въшки, вилнее там, където хората живеят натясно и няма достатъчно вода и сапун.

На 27 март 1878 г. Добри Войников умира от тиф в Търново. На 44 години е. Умира, докато още отговаря за сиропиталището.

Свободна България тепърва ще свика първото си Народно събрание. Той няма да види нищо от това. Човекът, който години наред пише пиеси за българското минало и за българите на своето време, си отива точно когато започва новото им време.

Сцената помни името му

Списъкът с първите неща, свързани с Войников, е кратък и тежък. Първата българска театрална трупа, събрана в Браила през 1865 г. Първите български исторически драми. Комедия, която и днес не слиза от сцената.

„Райна княгиня“ и „Покръщение на Преславския двор“ връщат на българите собствената им история по времето, когато нямат собствена държава. Публиката в Браила гледа на сцена царе и княгини с български имена. За хора, живели векове като подчинени, това е много.

„Криворазбраната цивилизация“ върви по друг път. Тя е смешна. Подиграва се на хората, които приемат чуждото без мярка и вкус, които сменят дрехите и думите си, а отвътре си остават същите. Пиесата е писана през 1871 г., за една българска среда отпреди Освобождението. Но театрите и днес я играят.

И тук е най-интересното.

Човек от епохата на Възраждането обикновено прави по много неща наведнъж. Войников е учител, драматург, режисьор, участник в Тайния централен български комитет, а накрая и директор на сиропиталище.

Животът му общо взето се побира в един маршрут: Шумен, Цариград, Браила, Гюргево и Букурещ, отново Шумен, Търново. Между първата и последната точка има по-малко от 45 години. По пътя остават една театрална трупа и няколко пиеси.

В Търново, където умира, сирачетата от 1878 г. отдавна са порасли и са си отишли. В Браила трупата отдавна я няма. „Криворазбраната цивилизация“ и днес се играе на българска сцена.