Браила в средата на 60-те години на XIX век е пристанище на Дунава. По кейовете товарят жито, по улиците се чуват румънски, гръцки и български. В града живеят много българи, търговци, занаятчии, учители. Хора, които са оставили Балкана зад гърба си, но не и езика.

Добри Войников пристига тук през 1864 г. Година по-късно основава първата българска театрална трупа. Събира хора и създава театрална трупа. Първата българска.

Учителят, който създаде първата българска трупа

Войников идва в Браила като учител. Зад него са френското училище в Цариград, завършено през 1858 г., и годините като учител в Шумен (1858–1864).

Трупата е любителска.

И тук е уловката. Български пиеси почти няма. Ако искаш театър на родния език, трябва сам да го напишеш. Войников сяда и пише.

Царе и князе на една браилска сцена

През 1866 г. излиза „Райна княгиня“. Действието е в далечното време на старото българско царство, с царе и боляри.

През 1868 г. Войников пише и „Покръщение на Преславския двор“. И там героите са от старото царство, от Преслав, от времето, когато българите приемат християнството. Историческата драма у нас започва точно оттук, от неговите текстове.

На практика това значи, че театърът му не е само за забавление. Да видиш миналото си изиграно пред очите ти е урок, който се помни по-лесно от всяка учебна книга. Учителят не е спрял да преподава. Просто е сменил стаята.

Същата 1866 г. Войников е и в Тайния централен български комитет. Става дума за организация на емигранти, която търси пътя към освобождението на България. Пиесите и политиката вървят заедно. Едното говори от сцената, другото се решава на затворени врати.

Смях над фрака и френските думи

Минават пет години. През 1871 г. Войников пише нещо съвсем различно от царете и боярите. Комедия. Казва се „Криворазбраната цивилизация“.

Тук вече няма дворци. Има обикновена българска къща и хора, които много бързат да станат европейци. Сменят дрехите, пъхат френски думи където трябва и където не трябва, танцуват по новия начин и гледат отвисоко на всичко свое. Само дето от Европа са взели обвивката, а съдържанието са оставили там.

Войников познава и двата свята отблизо. Учил е във френски лицей, живее в чужда страна, вижда отблизо какво е Западът и какво е подражанието му. Затова и смехът му е точен. Той не се подиграва на образованието и на новото. Подиграва се на онези, които мислят, че новото е в шапката и в поздрава.

С една дума, пиесата е за хора, които всички познават.

Днес „Криворазбраната цивилизация“ още се играе по българските сцени. Учениците я четат в училище, театрите я поставят отново и отново. Мода, думи и маниери се сменят, а героите ѝ някак все намират нови костюми.

Три години след комедията Войников взема руско поданство и се връща в родния Шумен. Браила вече е зад него: от 1870 г. той продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен.

Завесата обаче вече е вдигната.