Онлайн измамите струват на световната икономика между 500 млрд. и 1 трлн. долара годишно, каза в Банкок управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Според нея държавите трябва да засилят защитата и да действат по общи правила.

Тя говори на дискусия по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, където двете институции и централната банка на Тайланд представиха обща рамка срещу измамите във финансовите услуги.

Рамката носи името „Банкокската рамка за устойчивост на финансовите услуги срещу измами“ и включва 12 основни насоки в пет направления. Те са правна основа и ясно разделени отговорности. Те предвиждат предотвратяване, откриване и ограничаване на измамите. Използват се вече действащите механизми за управление на риска и правоприлагане, има координация вътре в държавите и между тях, а потребителите се защитават и стават по-устойчиви.

Георгиева уточни, че сумите са по различни оценки. Тя посочи и оценката на централната банка на Тайланд, според която загубите са 2% от брутния вътрешен продукт.

Онлайн финансовите услуги се крепят на доверието на клиентите, смята Георгиева. Те трябва да знаят, че самоличността и парите им са защитени. Най-много могат да пострадат хората, които плащат дигитално всеки ден: измамите разклащат доверието и могат да им затруднят достъпа до плащанията и до финансовата система. Изкуственият интелект дава на измамниците нови възможности, а ако проблемът не бъде овладян, хората могат да се откажат от дигиталните услуги.

Защитата от измами трябва да влезе в националните стратегии, а институциите да си сътрудничат по-добре, каза още тя. Отговорността не е само на централните банки. Измамите не могат да бъдат спрени изцяло, затова са нужни начини да се ограничат щетите и да се помогне на пострадалите.

И тайландският вицепремиер и финансов министър Екнити Нититанпрапас прецени загубите на около 1 трлн. долара годишно. По думите му жертвата може да е в една държава, измамникът в друга, а парите да минават през трета, докато отговорът често остава национален. „Проблем, който преминава през всички граници, трябва да получи отговор от онези, които са готови да ги прекосят заедно“, каза Нититанпрапас. Той призова банките, телеком операторите и дигиталните платформи да действат заедно, за да предотвратяват измамите и да връщат парите на пострадалите.

Управителят на тайландската централна банка Витай Ратанакорн се позова на оценка, според която през 2025 г. световните загуби от финансови измами са надхвърлили 442 млрд. долара. За последното десетилетие случаите са нараснали почти трикратно. През 2024 г. на Азия се падат 67% от световните загуби.

В Тайланд загубите са над 43 млрд. бата за 2024 г., 32 млрд. бата за 2025 г. и малко над 9 млрд. бата за първата половина на 2026 г. Според Ратанакорн спадът показва, че координираните действия дават резултат. Новата рамка е практическа основа за обмен на информация и по-тясно сътрудничество между държавите, добави той.

Аншула Кант, управляващ директор и финансов директор на Световната банка, каза, че на развиващите се пазари около 75% от пълнолетните вече имат сметка за финансови операции, при около 40% преди 15 години. За много хора тези услуги са прехраната им, например за дребните търговци в Индия, които приемат плащания чрез сканиране на код. Защитата трябва да се заложи още при създаването на услугите, смята Кант. Тя изброи проверка на самоличността, следене на плащанията, финансово образование и бързо обезщетяване на клиентите. Изискванията трябва да са съобразени с различните групи клиенти, за да не ограничават достъпа им.

Финансовата система се основава на доверието в парите и технологиите, каза Андрю Бейли, управител на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност. Банките трябва да ползват технологиите и за защита, а не само за нови услуги. Сами те не могат да се справят: нужни са големите технологични компании и социалните мрежи, през които се разпространяват много измамни схеми. „Няма смисъл да изграждаме система, която е по-бърза, но всъщност насърчава повече измами“, каза Бейли за модернизацията на международните плащания. Според него в сътрудничеството трябва да участват и експерти срещу прането на пари и финансовите престъпления.

Достъпът до формални финансови услуги в Руанда е нараснал от 21% от населението преди 18 години до 92% днес. В Африка има около 1 млрд. активни сметки за мобилни пари при 1,3 млрд. население. Управителят на Националната банка на Руанда Сорая Хакузияремие разказа, че страната работи с обща платформа за незабавни плащания. Тя следи трансакциите в реално време, засича съмнителните операции с изкуствен интелект и позволява обмен на данни между финансовите институции. В Руанда има и форуми за превенция с банки, телеком оператори и органи на реда. След създаването им регистрираните измами през първите шест месеца на 2026 г. са с 30% по-малко.

Загубата на доверие може да тласне част от клиентите към неформални услуги, каза Хакузияремие. Тя смята, че технологичните компании трябва да се включат, а държавите да си сътрудничат, защото парите от измами бързо се прехвърлят в друга страна.

На дискусията беше посочен и пример от Франция, където хакери са вдигнали от разстояние температурата на хладилници в магазини до 50 градуса по Целзий. Храната се е развалила и е изхвърлена.

МВФ ще работи със Съвета за финансова стабилност, Световната банка и други международни институции срещу киберрисковете, каза Георгиева. Опитът на страните, които са намалили измамите, ще се използва за по-ефективни мерки. Според нея напредъкът ще се мери по това дали измамите се разпространяват по-бавно и дали държавите ограничават щетите.