Най-старата шивашка фабрика в Русе затвори врати през юли, след 93 години работа. Случаят не е изолиран. За десет години заетите в шивашката индустрия в България паднаха от около 160 000 на 86 000 души, а само през последната година дейността си спират между една пета и близо една трета от фирмите в бранша. Причините са няколко и действат едновременно: трудът у нас поскъпва, другаде произвеждат все по-евтино, а поръчките от чужди марки намаляват. Затова Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) изпрати писмо до премиера и осем министри с искане за спешни мерки.

Асоциацията обединява над 100 компании от текстилния, шивашкия, обувния и кожарския бранш. Писмото стигна до Министерския съвет, осемте министерства и до ръководството на Народното събрание.

Затворени цехове в малките градове

В област Добрич фирмата „Балконф“ в Балчик е спряла дейност изцяло, а над 100 души останаха без работа. Производството на „Неди Стил“ в Добрич е свито до минимум, а цеховете на „Дека“ и „Рада“ в село Лозенец вече не работят. Затворени са и шивашкият цех „Димекс“, както и предприятията на фирма „Вес“ в селата Зърнево и Бенковски, които правеха обувки. През 2023 година фирмата „Делта текстил“ премести производството си в Турция и остави без работа около 500 души. Изпълнителният директор на БАТОК казва: „Ишлемето си отива. Шанс имат фирмите със собствен продукт, които инвестират в модели, материали и креативност“. Той посочва, че най-застрашени са по-малките фирми, които разчитат само на ишлеме.

В Русе положението е подобно. Фирма, която шиеше за френски клиенти, фалира, без да изплати заплатите на работниците си. Само за последните шест месеца над 200 шивачки в града са съкратени, а предстоящото затваряне на още една компания излага на риск работните места на 400 души. Една от по-големите фирми приключва годината със загуба от близо 5 милиона лева.

По-евтино отвън, по-скъпо у нас

Повечето български шивашки фирми работят на ишлеме: получават плат и кройка от чужд клиент и само шият готовия артикул, без да притежават марката или дизайна. Затова печалбата им е тънка, защото цената определя клиентът, а разходите у нас растат. Сред чуждите марки, за които през годините работят български цехове, са s.Oliver, Esprit, Lacoste и Barbour.

Антоанета Антонова, представител на бранша, предупреждава за риск от разрастване на сивия сектор. Твърди, че фирми, които доскоро имаха потенциал, днес са „тотално загубени“. Като причини тя посочва поскъпналата енергия, консумативи и заплати през последните години, както и бюрокрацията около наемането на работници и липсата на дигитализация в процедурите. Посочва и злоупотреби с програми за преквалификация, които трябваше да помогнат на бранша, а не го правят. Към това се добавят и китайските платформи за бърза мода Temu и Shein, които отвориха складове и логистика в Европа и предлагат дрехи на цени, с които шивашки цех тук не може да се мери. Конкуренцията идва и от държави с по-ниска надница: в Мароко, Тунис, Египет и Узбекистан дневният труд излиза около 3 долара, докато у нас часът стига 6 лева.

Миглена Христова от БАТОК добавя още един проблем: недостигът на работна ръка. „Има голямо предлагане на работа, но няма достатъчно работна ръка“, казва тя. По нейните изчисления цените на ишлемето у нас трябва да пораснат с около 30% спрямо нивата от 2019 година, за да покрият реалните разходи на фирмите. Само в нейния регион поне пет фирми с по 50 до 100 работници и десетина по-малки цеха са спрели работа, а около 400 души излязоха на пазара на труда.

Писмото до осем министерства

В искането си до премиера и министрите БАТОК настоява за по-бързи и предвидими процедури за наемане на работници от трети държави, по-тясна връзка между професионалното обучение и нуждите на бизнеса, по-достъпни програми за модернизация, автоматизация, дигитализация и енергийна ефективност, и помощ за транспортните разходи на работниците до цеховете. Асоциацията иска и работни срещи с всяко министерство в кратък срок. Отделно настоява при обществени поръчки за военни и служебни облекла да тежат качеството, надеждността, сроковете на доставка и възможността за проследяване и контрол на производството, за да не изместват чуждите доставчици с по-ниски цени българските фирми с доказан капацитет.

Христова предлага решението за наемане на работници от трети държави да премине от централната власт към областните управи, тъй като там недостигът на хора „много по-лесно може да се реши на местно ниво“.