Еврозона под въпрос? Как бунтът на поколението Z пренаписа правилата на играта

Декември 2025 г. ще влезе в учебниците по история не само като месеца, в който България финализира подготовката си за еврозоната, но и като момента, в който "цифровият бунт" на Поколението Z (Gen Z) разтърси политическите основи на държавата. Докато банкоматите се пренастройват за новата валута, площад "Независимост" се превърна в арена на сблъсък между старото статукво и младото, безкомпромисно гражданско общество. Парадоксът е пълен: протестите, които свалиха правителството на Росен Желязков, изглеждат като рецепта за нестабилност в очите на ЕЦБ, но всъщност са най-силното доказателство, че България е готова за Европа.

Кой запали искрата? Бюджет 2026 като катализатор

Всичко започна с един бюджетен проект. Опитът да се прокарат по-високи осигуровки и данъци, за да се "върже бюджетът" в последния момент, без реални реформи в администрацията и без ясни антикорупционни мерки, преля чашата. Но за разлика от протестите през 2013 или 2020 г., този път двигателят не бяха партийни агитки, а TikTok и Instagram.

Според социологическите агенции, ядрото на протеста са хора между 18 и 25 години – поколение, което не помни Жан Виденов, но не понася липсата на прозрачност. Те не искат просто смяна на един лидер с друг; те искат "смарт контракт" с държавата – плащаш данъци, получаваш услуги, без корупционен "данък спокойствие".

Големият страх: Ще ни отреже ли Брюксел?

С оставката на кабинета на 11 декември, политическият риск достигна своя пик. Международните медии, от BBC до Deutsche Welle, задават логичния въпрос: "Може ли политическата криза да дерайлира приемането на еврото?". Техническият отговор е "не" – решението на Съвета на ЕС от лятото на 2025 г. е окончателно. България изпълни Маастрихтските критерии, включително и този за инфлацията, още през април.

Обаче съществува "репутационен риск". ЕЦБ и Европейската комисия не обичат непредсказуемостта. Липсата на титулярно правителство в момента на смяната на валутата е административен кошмар. Но тук се крие и най-важният нюанс: тези протести не са антиевропейски. Напротив, знамена на ЕС се веят редом до българския трибагреник.

Протестът като гаранция за качество

Анализаторите често пропускат, че "стабилността", базирана на корупционни компромиси, е много по-опасна за еврозоната отколкото временната политическа турбуленция. Младежите на площада всъщност вършат работата на европейската прокуратура. Искането им за прозрачност при харченето на публичните средства е най-добрата застраховка, че България няма да се превърне в "новата Гърция" – държава, която влезе в еврозоната със скрити дефицити.

Поколението Z показа, че няма да толерира модела "усвояване". Това е музика за ушите на данъкоплатците в Германия и Нидерландия, макар и в момента да създава главоболия на чиновниците в Брюксел.

Политическият "Reset"

Свалянето на правителството дни преди Еврото е шокова терапия. Старите партии – ГЕРБ, ДПС, дори и част от ПП-ДБ – бяха хванати неподготвени от скоростта на мобилизацията. Това пренаписва правилата за предстоящите избори. Вече не е достатъчно да обещаеш "евроатлантическа ориентация"; трябва да докажеш интегритет.

Извод

Да, България влиза в еврозоната със служебен кабинет и политическа криза. Но това не е провал. Това е болезненото раждане на истинско европейско гражданско общество. Ако цената на това да имаме работеща правова държава е няколко седмици на несигурност, то тази цена си струва да бъде платена. Защото на 1 януари 2026 г. ние ще сменим валутата си, но благодарение на тези протести, имаме шанс да сменим и морала в политиката си.