WWF България: Кампания за опазване на мечките и правилно поведение

WWF България стартира информационна кампания в социалните мрежи, целяща да повиши осведомеността на обществеността относно правилното поведение при среща с мечка – както в населените места, така и в дивата природа. Природозащитната организация ще разяснява ключови правила за действие при подобни срещи, както и информация за институциите, към които гражданите могат да сигнализират за проблемни или пострадали мечки. Кампанията също така ще развенчава често срещани заблуди, свързани с тези емблематични животни.

Инициативата е част от международния проект Forest Connect, изпълняван в рамките на програма Интеррег Дунавски регион и съфинансиран от Европейския съюз. Партньорите по проекта подчертават важността от осигуряване на свързаност на миграционните коридори на едрите хищници – ключов фактор за здравето и устойчивостта на горските екосистеми. Кампанията фокусира вниманието не само върху мечките, но и върху други два характерни за региона хищника: вълкът и рисът.

В момента на фона на активна дейност, може да се забележи напрежение в обществото. Хората са загрижени за собствената си безопасност, а понякога и за опазването на домашния добитък.

Човешката дейност продължава да оказва значително въздействие върху популациите на мечките. Прекъсването на миграционните коридори заради инфраструктурни проекти и неустойчиви земеделски практики, екстремните прояви на климата, водещи до намаляване на хранителните ресурси и затрудняващи зимния сън, както и зачестилите контакти с хора, провокирани от търсенето на храна, са сред основните фактори. Конфликтите с хора, възникващи поради нападения над домашни животни или пчелини, понякога водят до саморазправа с мечките, въпреки че те са строго защитен вид и убийството им е престъпление.

От WWF напомнят, че опазването на мечките не е просто юридическо задължение, а ключов фактор за благосъстоянието на хората и екологичния баланс. Например, мечките, консумирайки диви плодове, разпръскват техните семена, като по този начин допринасят за генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната е оскъдна, те се хранят с умрели през зимата животни, като помагат за ограничаването на разпространението на опасни болести, включително африканската чума по свинете. Кафявата мечка е "чадърен" вид, чиято защита косвено осигурява и опазването на много други видове от същата екосистема.

Александър Дуцов, биолог и старши експерт "Опазване на видове" във WWF България, подчертава, че целта на кампанията е да насърчи преосмислянето на връзката ни с природата. Той добавя, че мечките слизат в населените места поради проблеми, предизвикани от човешката дейност, като неправилно управление на отпадъците, нелегално изхвърляне на боклук, отглеждане на месодайни породи в големи и незащитени площи и други. Защитата на големите хищници следователно означава защита на нас самите, подчертава експертът.

В рамките на следващите седмици, екипът на WWF планира да проведе теренни обходи в определени критични участъци от екологичния коридор в Искърското дефиле. Целта е да бъдат открити следи от мечки и други едри бозайници, за да се потвърди използването и значимостта на коридора и да се осигури неговото опазване. Предстои и среща със заинтересовани страни и компетентни органи, на която ще бъде представен стратегически план за действие.

От WWF призовават гражданите да следят кампанията в социалните мрежи на организацията – Facebook, Instagram, YouTube и LinkedIn – и да споделят информацията. В последните месеци се наблюдава нарастване на случаите на мечки, навлизащи в населени места, което неизбежно предизвиква страх и тревога сред хората. В някои случаи се стига до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни, посочват от природозащитната организация. Най-засегнати са населените места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.

Нада Тошева, ръководител на програма "Защитени видове" във WWF България, коментира, че една от основните причини за слизането на мечките в населените места е липсата на достатъчно храна в горските райони. Тя припомня, че между 70 и 90% от храната на мечките в България е от растителен произход. Ранните слани тази пролет, например, са унищожили плодните дръвчета, от чиито плодове се хранят мечките. Годината не е добра и за жълъдите, които също са част от тяхната диета. Очаква се топла или нестабилна зима с променливи температури, което може да доведе до липса на зимен сън. Тошева подчертава, че зимният сън не е задължителен, а е начин за пестене на енергия в периоди на недостиг на храна. Ако времето е благоприятно, мечките ще продължат да търсят храна. Те знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има достъпни отпадъци. От WWF България призовават гражданите, които забележат мечка, първо да се обадят на телефон 112 или да се свържат със съответната регионална инспекция по околна среда или дирекция на национален парк.

Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че те са навсякъде и техният брой нараства, но реално липсват точни данни за общата им численост, напомнят от организацията. Популацията на мечките в България се смята за сравнително стабилна – около 700-900 индивида. Преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение, те са били много по-трудни за откриване. Точни данни за популацията ще бъдат получени след приключване на първия генетичен мониторинг в България, който ще се проведе през следващата година от Изпълнителната агенция по околна среда.

През месец май от екоминистерството съобщиха за старта на първия в България ДНК мониторинг на кафява мечка. Проектът се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда, горските предприятия и националните паркове и е финансиран по Програма "Околна среда 2021-2027 г.". ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид.