Министерството на финансите на САЩ издаде на 9 октомври 2026 г. общ лиценз 135. С него руският дизел може да се продава, доставя и внася до 7 април 2027 г.[1] Лицензът важи само за американските санкции, а забраните на ЕС и Великобритания остават в пълна сила[1]. Документът дава разрешение, но не задължава никого да купува.
Преди това Доналд Тръмп написа в Truth Social, че Русия е склонна веднага да даде над 300 хиляди тона дизел, през ноември още 500 хиляди и малко след това милион. Още 3 милиона тона зависят от състоянието на рафинериите. Общо това са над 4,8 милиона тона[1]. По думите му решението, заедно с „пълния контрол“ на САЩ над Ормузкия проток, ще свали цените „нито цент“[2].
Колко дизел всъщност има Русия
Обещаното едва ли ще се случи в пълен размер. Шестте най-големи руски рафинерии за дизел дават половината от производството в страната, а украински дронове са спрели или рязко са свили работата на част от тях. Кириши е спряна изцяло, а Волгоград и Нижни Новгород работят на около една четвърт от възможностите си[3]. В Ленинградска област горивото е било на дажби поне до 1 октомври 2026 г. Сведения дали ограничението е вдигнато оттогава няма[3].
Москва вече ограничи износа на дизел именно заради тези удари, а забраната беше в сила най-малко до 30 септември[4]. Дали е вдигната или удължена, наличните материали не показват. Това е ключовият въпрос: преди да изпълни обещанието на Тръмп, Русия трябва да отвори собствения си износ, докато заводите ѝ са под удар.
Какво означават 4,8 милиона тона
Дневният разход на дизел в САЩ не е сред данните, с които разполагаме, затова мащабът най-добре се вижда през друг показател. Преди войната с Иран от Персийския залив тръгваха около 900 хиляди барела дизел на ден[4]. Ако един тон дизел се приеме за около 7,5 барела, обещаните количества изглеждат така.
| Транш | Тонове | Барели (приблизително) | Дни от потока на Залива преди войната |
|---|---|---|---|
| Веднага | над 300 хил. | около 2,25 млн. | около 2,5 |
| През ноември | 500 хил. | около 3,75 млн. | около 4 |
| Малко след това | 1 млн. | около 7,5 млн. | около 8 |
| Зависи от рафинериите | 3 млн. | около 22,5 млн. | около 25 |
| Общо | над 4,8 млн. | около 36 млн. | около 40 |
Източник: обещанията на Тръмп според shipandbunker.com, потокът от Залива според hydrocarbonprocessing.com, изчисления на редакцията при 7,5 барела на тон.
Дори ако пристигне всичко, 4,8 милиона тона покриват около 40 дни от потока, който Заливът е давал преди войната. Първите три транша, които не зависят от рафинериите, са общо 1,8 милиона тона, или около 15 дни. Лицензът е за шест месеца. Ако обемите се разпределят равномерно в този срок, а това е допускане на редакцията, пълният пакет прави около 200 хиляди барела на ден, малко над една пета от загубения поток. Безусловната част е около 75 хиляди барела на ден, под една десета.
Това е мярка за мащаб, не прогноза за цената, защото потокът на Залива е световен, а не само американски. Изводът обаче е ясен: в най-добрия случай руският дизел е облекчение по ръбовете на пазара, а не обрат. Реалната покупка е по-скоро възможност на хартия, отколкото доставка, която ще смачка цените.
Откъде идва скокът в цената
Дизелът в САЩ тръгна нагоре с началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Тогава средната цена беше 3,76 долара за галон, а на 15 септември стигна рекордните 6,27[5]. Това е ръст от около две трети. По-нови данни в използваните материали няма. От Персийския залив тръгваха около 10% от морския внос на дизел в света[4], а запасите на източното крайбрежие в края на август бяха най-ниските от 1982 г. насам[4].
Украинските удари по рафинериите също тежат, но по-малко. Анализатор от Global Risk Management смята, че спирането им би помогнало, но недостигът на горива от Близкия изток тежи много повече[5]. Нито един от източниците не сочи ударите по руските заводи за главна причина. Тези удари са отбрана срещу пълномащабната война, която Русия води срещу Украйна от февруари 2022 г.
Кой плаща политическата сметка
Зеленски нарече сделката „димна завеса“, която играе в полза на Русия и ѝ позволява да убива повече и да воюва по-дълго[2]. Демократите в Сената Шумър, Уорън и Шахийн я нарекоха предателство към Украйна и европейските съюзници. Републиканецът Дон Бейкън заяви, че президентът има „морална слепота“ към Путин[2].
Най-неудобният за Белия дом е правният довод. Конгресменът Стени Хойър напомни, че лицензът противоречи на закона за санкциите срещу Русия и Иран, който Тръмп подписа преди три седмици[6]. Става дума за закона, свързван с името на сенатора Линдзи Греъм. Парадоксът е в това, че законът е създаден, за да ограничава търговията с руски петролни продукти, а лицензът я разрешава. Ако нормата се следва буквално, САЩ ще трябва да налагат санкции срещу самите себе си. Хойър призова Конгреса да не позволи „нито цент“ американски пари да отиват за руски петролни продукти[6].
Защо изборната логика работи и без по-евтин дизел
Дизелът е с 2,60 долара по-скъп от година по-рано, а администрацията се бори с цените преди междинните избори за Конгрес[2]. Мотивът се вижда от календара: изборите наближават, лицензът е подписан сега, а първият транш е обещан веднага.
Сметката на Белия дом не зависи от това дали цената наистина ще падне. Ходът дава на избирателя две неща, за които не е нужен евтин дизел. Първото е видимо действие: лиценз, обещани тонажи и твърдение за контрол над Ормузкия проток. Второто е готово обяснение. Ако цената остане висока, вината вече има адрес: войната с Иран, недостигът от Близкия изток, който според анализаторите тежи най-много, и ударите по руските рафинерии. Администрацията ще може да каже, че е опитала всичко, а пречката е външна.
Този ефект е ограничен и струва скъпо. Обещанието „нито цент“ е мерилото, по което ще го сверяват. Критиката идва и от собствената му партия. В най-добрия за Белия дом случай ходът купува време и тема за кампанията, но не и резултат на колонката.
Последиците са по-тежки от самата сделка. Когато страната под санкции получава облекчение, а жертвата, която бие рафинериите ѝ, чува искания да спре, санкционният режим губи убедителност. На Европа остава да държи сама ограниченията си, докато Вашингтон ги заобикаля, а само преди месеци администрацията искаше от европейците да пуснат запасите си[2].
Първото реално изпитание е ноември: ще пристигне ли обещаният половин милион тона и ще отвори ли Москва износа си, докато заводите ѝ са под удар.
Коментари (1)
април 2027 година? то значи ще се точат още доста години по тия схеми. ясно стана, че пак някой си прави сметка за гласове и не му пука какво става с енергийната ни независимост. дано поне нашите хора в брюксел го виждат и да действат адекватно, че май ще ни ядовеят скоро!