Разликата в заплатите на мъжете и жените у нас трябва да се свие с промени в Закона за защита от дискриминация. Законопроектът представи зам.-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска пред парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите, която е водеща по него.

С текстовете се въвеждат задължителни правила за прозрачност при заплащането, както и за наблюдение и за прилагане на закона.

Промените са необходими, защото страната трябва да въведе в националното си право Директива (ЕС) 2023/970. Крайният срок е 7 юни 2026 г. и ако той бъде изпуснат, срещу България може да бъде открита процедура за нарушение и да последват финансови санкции, предупреди Клисурска.

Директивата се отнася за работодатели, работници и кандидати за работа както в държавния, така и в частния сектор, включително за заетите на служебни правоотношения. Тя търси принципът за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност да действа и в практиката.

През 2024 г. разликата в заплащането между мъжете и жените в България е около 12%, при средно 11,1% за Европейския съюз. По оценка на Европейския парламент от 2025 г. свиването на разликата с всеки процентен пункт носи ръст на брутния вътрешен продукт с около 0,1%.

Зам.-министърът обясни, че причините са структурни и нормативни: заплащането не е прозрачно, при работодателите няма задължителни механизми за наблюдение и отчетност, а сегашната правна защита има слабости. Клисурска посочи, че в дългосрочен план разликата леко се стопява, но сближаването е бавно и неравномерно.

Жените получават по-ниски заплати и по-често прекъсват кариерата си. Те рядко достигат до високи и по-добре платени позиции. Затова рискът от бедност при тях е много по-висок, особено в по-късна възраст, каза тя.

„Неравенството в заплащането е икономически неефективно и социално неприемливо“, заяви Клисурска. То е в разрез с европейските принципи за равно третиране, равни възможности, равно заплащане и равнопоставеност между жените и мъжете, смята тя.