Външният министър Велислава Петрова-Чамова настоя Европейският съюз да намери постоянно решение за сигурността на корабоплаването в Черно море. Според нея атаки срещу търговски кораби вече има и в България, и в Румъния. Министърът говори на 12 октомври в Люксембург, където е редовното заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС.

Петрова-Чамова поиска в разговора за сигурността в Черноморския регион да участва и Грузия. За България Грузия е черноморска държава и е време да се обсъди докъде сме стигнали и каква роля може да има тя, каза министърът. Според нея трябва да се определи в кои сектори участието на Грузия ще има тежест, а диалогът с нея е от първостепенно значение.

Черно море не е само регионален въпрос, защото засяга всички страни от ЕС и НАТО, смята министърът. Тя настоя да стане ясно как корабоплаването ще стане по-безопасно, най-вече за търговските кораби. Отделните атаки и инциденти са един въпрос, но по-важно е проблемът да се реши из основи, каза Петрова-Чамова.

България ще иска от ЕС общи действия за сигурността в Черно море и за край на нападенията срещу търговски кораби. Министърът посочи, че и Франция е излязла с инициатива за мораторий върху атаките срещу търговски кораби, а България води диалог с Париж по темата.

Според Петрова-Чамова редица действия показват, че войната се разширява и ескалира в региона, което е силно тревожно. Тя видя и първи признаци, че обстрелът на енергийни обекти може да спре. България е твърдо решена да установи истината, но и да действа заедно с партньорите си, заяви министърът.

Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г. Оттогава ЕС приема пакет след пакет мерки срещу Москва. Те включват финансови и търговски ограничения, контрол върху износа и санкции срещу определени хора и организации.

Заседанието в Люксембург води Кая Калас, върховен представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност. Министрите обсъждат войната на Русия срещу Украйна, засилените руски хибридни действия срещу ЕС и държавите членки, Близкия изток, Газа и Западния бряг. Говорят и за това как разширяването на съюза ще се отрази на сигурността и отбраната му.

В дневния ред са още подкрепата за Киев, прилагането на санкциите срещу Москва, заплахите за критичната инфраструктура, киберсигурността и чуждата намеса. Министрите говорят и за това доколко страните кандидатки следват външната политика на ЕС, за отношенията със страните от Персийския залив и за проблемите пред международното корабоплаване.

Свободата на корабоплаване е от особено значение за европейските икономики, защото основните морски пътища свързват производителите на енергия по света с производствените центрове. Според публикувания дневен ред на Съвета приоритетите са действията на Русия, европейската сигурност и сътрудничеството с международните партньори.

Петрова-Чамова коментира и случая с пациентката, която се нуждае от лечение. Министърът заяви, че външното министерство не е участвало по никакъв начин в действията и никой не го е уведомил, че тя се прибира в България. Според нея, когато един хуманитарен случай в Република Северна Македония остане без отговор, се стига до „отчаяни действия“.

България помага по случая по дипломатически път. МВнР, премиерът и президентът са поставяли на най-високо ниво въпроса за достъпа на пациентката до лечение, каза Петрова-Чамова. Тя съобщи, че Северна Македония е дала съгласие български лекар да прегледа пациентката в РСМ. Според министъра пациентката трябва да получи адекватно лечение в България възможно най-скоро.

Лидерите на ЕС ще обсъдят Украйна, отбраната, сигурността и по-широките геополитически процеси на срещата на върха в Брюксел на 15 и 16 октомври.