Японската сонда MMX ще излети на 20 октомври 2026 г. в 4:41 ч. японско време с ракета H3 от космодрума Таненашима. Ако тръгне по план, тя ще е първата, която връща проба от луна на друга планета, а пробата ще е на Земята едва през 2031 г.

Датата зависи от часовия пояс. Японската агенция JAXA дава 20 октомври, но според френската агенция CNES това е 19 октомври в 21:41 ч. парижко време. У нас ще е 22:41 ч. Ако ракетата не излети тогава, има резервен период от 21 октомври до 7 ноември 2026 г. Точният час може да се промени в този период.

Откъде са се взели двете луни

Фобос е около 22 км в диаметър, Деймос е около 13 км, а Фобос обикаля на около 6000 км над повърхността на Марс. Досега никой апарат не е кацал на нито една от двете луни.

Учените имат две основни обяснения. Според първото лунете са астероиди, уловени от гравитацията на Марс. Според второто са се събрали от отломки, изхвърлени при голям удар върху младия Марс. Спектрите им, иначе казано начинът, по който отразяват светлината, приличат на тези на астероиди от външната част на Слънчевата система. Против улавянето обаче говорят почти кръглите орбити на лунете, които лежат близо до марсианския екватор.

Двете хипотези дават различен състав. Ударът би изпарил повечето вода, затова при него в пробата се очаква смес от марсианска материя и материя от ударилото тяло. Уловените астероиди би трябвало да са богати на вода и органични вещества. В лабораторията ще мерят изотопи на кислород, хром, титан и цинк, а при органика ще търсят следи от въглеродни съединения. Главният изследовател Киёши Курамото казва, че лунете „много приличат на въглеродни астероиди“.

Как ще вземат пробата

Целта е над 10 грама материал от Фобос, описан като пясък. Сондата ще кацне два пъти и ще ползва два вида пробовземачи.

Единият е бургия на роботизирана ръка, която взема реголит, тоест рохкав прах и дребни камъчета, от дълбочина над 2 см. Другият е пневматичен: пуска струя газ, която вдига материал от повърхността през тръба в контейнер. Целият цикъл на вземане на проба трае около два часа и половина. За първоначалния преглед в Япония ще отиде около 1 процент от масата.

При спускането сондата ще пусне и малкия германско-френски ровър IDEFIX, под 30 кг. Той ще работи на Фобос поне 100 дни. Френската CNES го е построила заедно с германската DLR.

Какво е планирано до 2031 г. и какво може да се обърка

Пътят до Марс е около година, с пристигане през 2027 г. От 2027 до 2030 г. сондата ще е в квазисателитна орбита около Фобос. Така се казва на орбитите близо до луните, защото те са твърде малки по маса за обикновена орбита. Сондата ще наблюдава, ще кацне два пъти и в последната фаза ще огледа Деймос. През 2030 г. напуска системата на Марс, а през 2031 г. капсулата с пробата влиза в атмосферата. Приземяването е планирано в Австралия.

Само за старта има официално обявени дата и час. Годините 2027, 2030 и 2031 са плановете на JAXA, а не договорени дати за отделни събития. Графикът вече се е местил: през 2020 г. старт се предвиждаше през септември 2024 г., а връщане през 2029 г.

Ракетата също е риск. На 22 декември 2025 г. осмият полет на H3 загуби спътника Мичибики 5. Според сайта Payload той се е отделил рано заради прекалено силен удар при отделянето на обтекателя. H3 се върна в полет през юни 2026 г. с шест спътника. Десетият полет на ракетата е този на MMX.

Има неясноти и в науката. Не е известно дали пробата ще е примитивна или от изригнала скала, а Деймос и Фобос може да са толкова сходни, че прахът от Деймос да е трудно различим. Марсианска материя в реголита може да е само няколкостотин части на милион, а някои изотопни анализи искат повече материал, отколкото мисията ще върне.

Първата стъпка е самият старт на 20 октомври в 4:41 ч. японско време, а ако не стане, ракетата има резервни дати до 7 ноември.