Кърменето в България: Скрити предизвикателства и потенциал за подкрепа

Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) публикува тревожни резултати относно практиките на кърмене в България, които поставят сериозни въпроси пред репродуктивното здравеопазване. Експертът София Кандиларова представи данни, които разкриват комплексни предизвикателства пред майчинството и кърменето.

Статистическите данни разкриват парадоксална картина – докато 82,8% от българските жени стартират кърмене, едва 10,4% го правят в първия критичен час след раждането. За сравнение, в държави с подобен социален профил този процент достига внушителните 45%.

Световната здравна организация (СЗО) подчертава изключителното значение на кърменето като основен хранителен и емоционален източник за новороденото. Според международните препоръки, бебетата трябва да получават единствено кърма до навършване на шест месеца, което осигурява пълноценно изхранване и имунна защита.

Проведеното проспективно изследване сред 232 майки в периода 2022-2023 година разкрива драстични различия в резултатите при получаване на професионална подкрепа. В групата с квалифицирана помощ 85,2% от майките продължават изключителното кърмене, докато при стандартните условия този процент пада до 29,8%.

Ключов момент в изследването е установяването на основните причини за преустановяване на кърменето. Най-честата причина, посочвана от майките, е недостатъчното количество кърма. Експертите обаче подчертават, че в множество случаи този проблем може да бъде преодолян с компетентна професионална консултация.

Кандиларова въвежда концепцията "топла верига на подкрепа", която включва комплексен подход – от семейна подкрепа до създаване на позитивна обществена нагласа към кърмещите жени. Този модел предполага изграждане на среда, която насърчава и улеснява майчинството.

Международните сравнения са красноречиви – докато в България изключителното кърмене се практикува от 18,6% от жените, в сходни държави този процент достига 36%, а в глобален мащаб – 48% според данни на УНИЦЕФ.

Добрите клинични практики, които изследването препоръчва, включват ранен контакт между майка и бебе, непрекъснато съвместно пребиваване в болничното заведение и последваща професионална консултация в домашни условия или специализиран кабинет.

Световната седмица на кърменето за 2025 година с мото „Кърменето като приоритет: Да изградим подкрепяща устойчива среда" поставя акцент върху необходимостта от системен и холистичен подход към майчинството и детското развитие.

Изследването на НЦОЗА недвусмислено показва, че инвестирането в професионална подкрепа и информираност може да увеличи значително продължителността и качеството на кърменето, което има пряко отношение към общественото здраве и бъдещото поколение.