Иран пропуска 15 кораба през Ормуз за ден – рекорден трафик от началото на блокадата

Иранските власти са позволили преминаването на 15 търговски кораба през Ормузкия проток в рамките на последните 24 часа – най-големият регистриран трафик за ден, откакто Техеран наложи фактическа блокада на стратегическия морски коридор след началото на войната през 2026 г. Според ирански държавни медии и данни от морски мониторинг всички съдове са получили предварително разрешение от иранските власти, което подчертава, че Иран продължава да контролира достъпа до протока на разрешителен принцип, а не да го отваря свободно.

От почти нулев трафик до "рекордните" 15 кораба

Ормузкият проток, през който в мирно време преминаваха над 130–150 кораба дневно, бе практически парализиран след серията удари на САЩ и Израел по Иран в края на февруари 2026 г. и последвалите заплахи от страна на Корпуса на революционната гвардия, че всеки кораб, опитал да премине, ще бъде атакуван. В първите дни след ескалацията трафикът спадна с над 70%, а в началото на март корабоплаването почти замря, с десетки нападнати или повредени съдове и стотици кораби, закотвени извън протока.

На този фон пропускането на 15 кораба в рамките на едно денонощие изглежда скромно на абсолютен фон, но е рекорд от началото на кризата и сигнал за постепенен преход от тотална към "селективна" блокада. Морски анализатори отбелязват, че в предишни дни през протока са минавали едва по няколко AIS-активни кораба дневно, често под специални маршрути в близост до иранския бряг и след пряка координация с Техеран.

Кои кораби и чии флагове минават през "филтъра" на Техеран

По наличните данни преобладаваща част от 15-те съда са танкери и товарни кораби, свързани с държави, които Иран определя като "приятелски" или "неутрални" – включително Китай, Русия, Ирак, Пакистан и в определени случаи Турция и Индия. Част от корабите пренасят ирански нефт или петролни продукти, други – товари, свързани с търговия с тези държави, но отсъстват съдове с пряка връзка със САЩ, Израел или западни съюзници.

От началото на кризата Техеран постепенно изгради система от изключения: първоначално бе обявено, че през протока ще се допускат само китайски кораби, после списъкът се разшири с още няколко държави, които не участват в санкционния натиск срещу Иран. Разрешенията се дават след предварителна заявка, дипломатически преговори и в някои случаи – срещу директни плащания за "осигуряване на безопасен коридор", твърдят източници от бранша.

"Селективна блокада": как Иран превърна Ормуз в инструмент за натиск

Формално Иран не е обявил пълна правна блокада на Ормузкия проток, но на практика прилага т.нар. "селективна блокада" – протокът остава физически проходим, но преминаването е ограничено до кораби, които получат зелена светлина от Техеран. Паралелно с това, чрез радио съобщения и демонстративни атаки срещу "нежелани" кораби, Корпусът на революционната гвардия успя да сплаши значителна част от собствениците и застрахователите, така че те сами да избегнат района.

В последните седмици Иран допълнително консолидира контрол върху трафика, като създаде разрешителен маршрут близо до остров Ларак – по същество тесен коридор, по който "одобрените" кораби могат да преминават под наблюдение и понякога под ескорт. Вчерашните 15 кораба са преминали именно по този коридор, което показва, че Иран предпочита да "дозира" възстановяването на трафика, без да се отказва от лоста си за натиск върху глобалните пазари.

Въздействие върху енергийните пазари: облекчение или козметична промяна?

Пазарите на петрол реагират чувствително на всеки сигнал за промяна в трафика през Ормуз, през който в нормални условия преминава около една пета от световния износ на суров нефт. Рекордният, но все още много ограничен трафик от 15 кораба за ден бе посрещнат по-скоро като знак за потенциално разтоварване на напрежението, отколкото като реално решение на проблема – цените на петрола се стабилизираха леко, но останаха на повишени нива спрямо периода преди кризата.

Експерти подчертават, че дори удвояване или утрояване на този дневен брой няма да върне системата към нормалното: текущите обеми са с около 90–95% под средните преди конфликта. Освен това голяма част от корабите, които получават разрешение, са свързани пряко или косвено с Иран и партньорите му, докато доставките към западни и някои азиатски пазари остават силно ограничени. Това означава, че рискът от нови ценови скокове остава, особено при нови инциденти в протока.

Стотици кораби в "чакалнята" на войната

Докато малък брой съдове получават зелена светлина, хиляди моряци и стотици кораби продължават да чакат. Международни организации и морски анализатори оценяват, че около 2000 търговски съда са блокирани в по-широкия район около Ормуз, от които около 400 са в Оманския залив, изчаквайки ситуацията да се нормализира. Част от танкерите са изключили транспондерите си, за да избегнат привличане на внимание, но това само усложнява картината на реалния трафик.

Същевременно корабособственици, застрахователи и екипажи са подложени на силен психологически и финансов натиск – разходите за престой, пренасочване и допълнителни застрахователни премии растат, а несигурността около това кога и дали ще могат да преминат през протока остава голяма. За много компании става все по-вероятно да търсят алтернативни маршрути, включително по-дългия път около Африка, въпреки по-високите разходи.

Политическо послание: "протокът е отворен, но не за враговете ни"

Иранските официални лица се опитват да представят сегашния режим не като блокада, а като "право на суверенен контрол". Външният министър и представители на Революционната гвардия неколкократно повтарят тезата, че "протокът остава отворен, но не за нашите противници" – тоест за кораби, свързани със САЩ, Израел и техните западни съюзници. Пропускането на рекорден брой кораби за ден се вписва в тази линия: Иран показва, че може да пуска трафика "на капки", когато това е в негов интерес.

Според анализатори това е част от по-широка стратегия: Техеран използва Ормуз като силен коз в преговорите – както с Вашингтон и съюзниците му, така и с партньори като Китай и Русия, които имат пряк интерес от безопасен трафик и стабилни цени на енергоносителите. Селективното отваряне на протока за "приятелски" кораби едновременно демонстрира сила и изпраща послание, че Иран може да възнагради подкрепящите го държави.

Какво следва: към нормализиране или към нова спирала на напрежение?

Рекордният брой от 15 кораба за ден през Ормуз е важен сигнал, но не и гаранция за устойчива деескалация. Много зависи от това дали през следващите дни и седмици този поток ще продължи да расте или ще остане инструмент за тактически политически жестове. Възможни са и нови провокации – атаки срещу кораби, свързани с "нежелани" държави, или внезапно затягане на филтъра, ако напрежението във войната сново се повиши.

За световната икономика залогът е ясен: Ормузкият проток остава едно от най-важните "тесни гърла" за петрол и газ. Докато трафикът е на едноцифрен процент от нормалното и зависи от решенията на един играч, рискът от нови шокове в цените и веригите на доставки остава висок. Днешните 15 кораба са крачка напред спрямо пълното замръзване на трафика – но до връщане към нормалност пътят е дълъг и политически несигурен.