В България няма опасност от недостиг на пшеница, брашно, хляб и хлебни изделия, а страната не губи пазари въпреки атаките срещу търговски кораби в Черно море, каза пред БНТ депутатът от „Прогресивна България“ Тодор Джиков.

Бившият заместник-министър на земеделието предупреди, че застраховките на товарите в Черно море рязко поскъпват. Превозът става по-скъп и затова зърнопроизводителите няма да спечелят напълно от по-високите световни цени.

Българското производство на пшеница е средно около 7 милиона тона годишно, а у нас се потребяват около милион и половина тона. Световната цена расте и това е добре за местните производители, но по-скъпите застраховки ще натиснат надолу цените, които получават продавачите.

Атаките от последните дни са срещу кораби на трети държави, които нямат връзка нито с Украйна, нито с Русия, обясни Джиков. Правителството е реагирало по дипломатически път. Докато тече разследването, според депутата е необмислено да се посочва виновник. Русия обаче води пълномащабна война срещу Украйна от февруари 2022 г., а Черно море е част от нейния театър.

Отказът на България и Европа от руския газ заради пълномащабната война на Русия срещу Украйна е сред най-сериозните причини за поскъпването у нас, посочи Джиков.

Към това се добавя войната в Близкия изток, в която участват Израел, САЩ и Иран. Тя създава проблеми с Ормузкия проток, оскъпява горивата и превоза, а оттам тръгват по-малко танкери с петрол. Близкият изток дава около 25% от годишните нужди на света от нефт. Външноикономическите проблеми са няколко и удрят най-силно Европа.

Решението износът на „Лукойл“ да бъде освободен няма да вдигне цените на горивата у нас, смята Джиков. Забраната за износ въведе кабинетът „Желязков“ (ГЕРБ) през октомври миналата година, а месец по-късно беше назначен особен управител. Той представлява държавата, управлява продажбите и може да спре износа извън България, ако има риск да не стигне дизел.

Единственият ефект от забраната е било по-скъпото гориво, според депутата. Цената ще се „оптимизира“, защото постоянните разходи на „Лукойл“ са еднакви и при 150 милиона, и при 250 милиона тона преработено гориво. Колкото по-пълно е използван капацитетът на рафинерията, толкова по-ниско се разпределят тези разходи.

Попитан какво ще се случи след средата на декември, Джиков посочи като най-голям проблем това, че суровините на рафинерията в България стигат само дотогава.

Управляващите са заварили дефицит от близо 9%, който той нарече исторически свръхдефицит. България е в процедура на ЕС за свръхдефицит.

Парите догодина ще бъдат насочени главно към здравеопазване, образование, индустрия и икономика. Предвидени са и повече средства за превъоръжаване на армията заради ситуацията от последните две седмици. Управляващите ще затворят „кранчетата“, от които изтичат пари, обеща Джиков.

Капиталовите разходи в бюджета са сметнати по действително пазарни цени, обясни депутатът. „Няма да има строителство на магистрали по 200 милиона на километър“, заяви той. Разумната пазарна цена е примерно 20 милиона.

Данъкът „свръхпечалба“ е въведен заради прекомерните надценки и е насочен основно към веригите магазини, „които през последните няколко години на гърба на българския потребител формираха много сериозен ръст на печалбите“, каза Джиков. В него са включени още телекомите, хазартът, бързите кредити и енергийните компании.

Мерки за овладяване на цените управляващите предлагаха през май, преди някой да е допускал кризата в Близкия изток. Овладяването на цените е изключително трудно, смята Джиков.

Попитан дали енергийните компании наистина ще плащат данъка, той отговори: „Мисля, че да“. Водещата отбеляза, че за тях още няма пълна сигурност.