Управляващите твърдят, че "хазната е празна", а опозицията отрича. Между тези две крайни позиции се разполага цялата българска икономическа реалност – "милиарди левове", "дефицити" и "заеми", които пряко засягат всеки българин. Бившият министър на икономиката и член на "СИНПИ" "Даниела Везиева" смята, че новото правителство наследява "тежка фискална и икономическа ситуация", независимо от отчетения ръст на БВП.

"Истината е, че новото правителство наследи тежка ситуация и фискална, и като цяло икономическа, независимо от ръста на БВП – това, което се случи в последните години с дефицитите, които бяха повече от маастрихтските изисквания, доведоха до тази ситуация. Нормално е опозицията да говори по този начин, това им е работата". По думите ѝ обаче фокусът върху дефицита и хазната не може да замести липсата на "ясна управленска програма".

Бюджет без програма не е решение

"Всички ние сме се фокусирали върху бюджета, но нека не забравяме, че бюджетът е функция на програми. Крайно време е да видим на масата управленска програма, за да разберем как ще се развиваме, как ще преодолеем тези предписания от Европейската комисия и какви мерки ще предприемем за овладяване на ситуацията", подчерта Везиева. Според нея все още сме в състояние, в което България може да овладее процедурата на ЕС и да представи "достатъчно добри мерки за намаляване на разходите".

Тя допълни, че "от това какви мерки ще предложим на Европейската комисия зависи по-нататъшната процедура". По думите ѝ приходната част на бюджета изглежда добра, но възниква въпросът "какво е качеството на приходите". "Имаме растеж на потреблението, в него делът на индустрията и на производството е много нисък", отбеляза Везиева и предупреди, че това прави икономиката по-уязвима.

"Да спрем да лъжем" и да направим структурни реформи

Бившият министър смята, че е нормално правителството да иска да бъде "наясно с цялостната картина", преди да поеме дългосрочни ангажименти. "Преди влизането ни в Еврозоната говорихме за това колко са 'масажирани' числата, други ги нарекоха 'счетоводни трикове', но в крайна сметка остана усещането, че имаше не много прозрачни процеси и процедури", каза тя.

Везиева посочи като пример и факта, че "не се взе данък дивидент на банките", което според нея е "сериозна дупка в бюджета за следващата година". "Крайно време е да не лъжем повече, а да направим правилните структурни реформи така, че да имаме устойчив и балансиран бюджет в следващите 3 години, и то с дефицит под 2 – нещо, което не можем да постигнем през 2026 година, но е нещо, което трябва да се случи в следващите години", коментира тя.

По думите ѝ правителството може да поиска "корекция на макрорамката", ако представи своя визия за развитието на държавата. "Надявам се, че ще го направят, защото това е правилният подход в тази ситуация", каза Везиева, като напомни, че последният доклад на Европейската комисия е "доста негативен" и отчита проблеми като "демографската криза", "автоматичното увеличение на доходите без производителност" и "състоянието на образованието".

Ниска безработица, липса на кадри и нужда от реформа

Везиева обърна внимание на парадокса, че България има "много ниска безработица", но в същото време "безкрайна липса на кадри". Според нея това означава, че е необходима реформа, "изцяло ориентирана към ефективността на публичната услуга".

Тя напомни, че все още има "лекари, които работят за изключително ниски заплати", както и "началници на отдели в администрацията" с "доста ниски възнаграждения". "Не трябва да слагаме всички под общ знаменател. Трябва пълна реформа, трябва да е ориентирана към резултати", подчерта Везиева.

Осигуровки, плосък данък и средната класа

В контекста на дискусиите за държавните служители тя предупреди, че няма да се постигне сериозен ефект във фиска само с това "да накараме държавните служители да си плащат осигуровките". "Не е точно така. Ние няма как да намалим размера на индивидуалните възнаграждения. За да си плащат осигуровките, трябва да им се качат възнагражденията", обясни тя.

По отношение на възможни промени в данъчната политика Везиева бе категорична: "Ако в момента се пипне плоският данък, това означава да си убием средната класа." Според нея именно средната класа е носител на стабилност и всяка резка промяна в данъчната система може да има тежки последици за потреблението и инвестициите.

Объркващи промоции и "Кошницата с грижа"

Везиева коментира и темата за цените в големите търговски вериги и ефекта от инициативи като "Кошница с грижа". Попитана дали пазарува в тези вериги и забелязва разлика, тя отговори: "Виждаме, виждаме и всички други промоции, които текат. Някои са на по-изгодни цени. При други се объркваш и не знаеш какво точно е намалението."

Тя подчерта, че потребителите трябва да бъдат особено внимателни: "Трябва да следим всички цени, дори тези на промоции." По думите ѝ ситуацията във веригите е "деликатна", а големият въпрос е защо публичният дебат се фокусира основно върху "стоките, които са българско производство". "Защо тези 15% не включват стоките, които идват отвън и са по-скъпи?", попита Везиева, поставяйки под съмнение сегашния дизайн на мерките за защита на потребителите.