Капацитетът за съхранение на ток в България се удвои за година, от около 3 до около 6 GW. Според данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) страната е изнесла 3,5 TWh, с 62% повече спрямо миналата година.

Заради темпа на изграждане на батериите страната вече я наричат „Батерията на Балканите“. Съхранението у нас е финансирано със 700 млн. евро от ЕС, а тези пари и промените в регулацията са привлекли и частни инвестиции.

Батериите събират тока от слънчевите централи през деня и го пускат вечер, когато потреблението е най-високо. Така е нараснал износът към съседните страни, чиито мрежи бяха силно натоварени в жегите през юли и август.

Според Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от страната излизат до 50 000 MWh на ден. Димитър Зарков, ръководител на Централното диспечерско управление на ЕСО, сравни: на час износът е средно около 2000 MW, приблизително колкото е мощността на АЕЦ „Козлодуй“ в Северозападна България.

Част от износа е отишъл в Румъния. През август северната ни съседка спря ядрен реактор заради сушата: ниският Дунав затрудни охлаждането на турбините, което става с речна вода. Българският ток помогна на Румъния да пести вода в язовирите си, защото ѝ трябваше по-малко да пуска водните централи в пиковите часове.

Никола Газдов, председател на АПСТЕ, смята, че батерийното съхранение вече е решаващо: необходимост, а не нещо желателно.

Гърция има много слънчеви дни, но изостава със съхранението. Между 2020 и 2025 г. слънчевите централи там са увеличили мощността си над три пъти, показват данни на Международната агенция за възобновяема енергия. От 2023 г. в Гърция са проведени три търга за самостоятелни батерийни системи, но първите мощности са монтирани едва през април тази година. Гърция още покрива вечерния пик с вносен природен газ.

Според Евростат без данъци и такси киловатчасът за домакинствата в Гърция е струвал през първата половина на годината 0,1967 евро, а в България 0,1117 евро.

Планът на гръцкото Министерство на енергетиката, обявен миналия месец, предвижда по-бързо изграждане на съхранение с европейски пари, за да паднат цените на тока. Според правителствени данни до края на годината се очаква да има 1 GW. Официални лица говорят за още 5 GW до 2030 г. Манолис Карапидакис, главен изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на системи за съхранение, смята, че ако тези 6 GW работеха още сега, гръцката система щеше да е по-балансирана, а потребителите щяха да го усетят.

В цяла Европа цените на енергията са високи, има тревоги за доставките, а летата стават все по-горещи заради климата. ЕС от години иска повече съхранение, за да запълва празнините, когато слънцето и вятърът не дават ток. Пречка са бавните разрешения и присъединяването към мрежата. Очаква се батериите да навлизат по-бързо в Германия, Великобритания и Италия. България има малко собствен нефт и газ и произвежда по-малко ток от много страни в ЕС.

Високите цени тази година са допринесли за недоволство и размирици и са засилили интереса към съхранението. Токът, пазен за пиковите часове, влияе на крайните цени и смекчава ефекта от прекъсванията на доставки, свързани с войната на САЩ и Израел срещу Иран.

През зимата батериите у нас ще имат по-малка роля, защото по-късите дни дават по-малко слънчев ток. Според Зарков тогава България ще разчита повече на конвенционалните централи, отколкото на съхранена зелена енергия. За нов ръст на съхранението трябва да се разшири и преносната мрежа.

Бързият растеж вече намалява стимулите за инвеститорите: разликата между цената на тока в евтините и в скъпите часове се свива, а с нея и печалбата от съхранение и препродажба.

Министерството на енергетиката посочи в изявление, че в даден момент батериите може да започнат да изяждат част от собствените си приходи. Според министерството за тях ще става все по-важно да участват не само в търговията между евтините и скъпите часове. Те трябва да са и на балансиращия пазар, където се изравняват разминаванията между произведения и потребения ток, и в системните услуги.