България поиска от Европейската комисия да не подминава ниските нива на Дунав, сушата и другите проблеми с водата, когато взима решения занапред. Искането идва от българското председателство на Дунавската стратегия, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От председателството настояват и бъдещите европейски програми и пари от фондовете на ЕС да помагат на засегнатите държави и региони да се справят по-добре, ако удари нова подобна криза.

Дунавът е един от най-важните природни ресурси в Европа – транспортен и икономически коридор, който свързва над 110 милиона души в 14 държави, пише в изявлението. Ниските нива на реката обаче удрят не само корабите. Засегнати са и транспортът, доставките на енергия, туризмът, количеството и качеството на водата, а с тях – и екосистемите, и разнообразието от видове. Почвите в уязвимите райони се влошават, а не е ясно доколко самите територии и хората покрай реката ще издържат на такива удари занапред.

Председателството предлага и конкретна стъпка напред – най-важните за Дунавската стратегия теми да влязат в по-широка оценка какво причиняват ниските нива на реката и зачестилите засушавания в целия регион. Целта е да се види къде региона е най-уязвим, какви мерки трябват в дългосрочен план, колко пари ще трябват и къде държавите могат да обединят усилия. Работата ще се прави заедно с Европейската комисия, Дунавската комисия и Международната комисия за опазване на река Дунав, както и с други заинтересовани страни. Така стратегията става начин трансграничните проблеми да получат общ отговор, а нуждите на отделните държави да стигат по-лесно до европейските решения.

България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион през 2026 г., а функциите изпълнява МРРБ. От министерството обясняват, че идеята за общ отговор на критично ниските нива на реката продължава по-ранните усилия на българското председателство. Целта е трансграничните проблеми на региона да се чуват по-силно на европейско ниво. Нуждите на държавите, регионите и хората покрай Дунав трябва да бъдат чути по-добре в решенията и програмите на ЕС.

По инициатива на българското председателство четирите макрорегионални стратегии на ЕС за първи път обединиха посланията си. Става дума за стратегиите за Балтийско море, за Дунавския регион, за Адриатическо-Йонийския регион и за Алпийския регион. Те засягат бъдещето на сътрудничеството между макрорегионите и следващия бюджет на ЕС. Изготвени бяха и конкретни насоки как най-важните теми на Дунавската стратегия да се обвържат по-добре с бъдещите решения, програми и пари от Съюза. Целта, обясняват от МРРБ, е сътрудничеството между държавите да доведе до повече реални решения и инвестиции там, където отделните страни не биха се справили сами.

Петнадесет години след създаването си Дунавската стратегия обединява девет държави – членки на ЕС, и пет държави в процес на присъединяване. От министерството обясняват, че тя остава начин за общи решения на проблеми, които прескачат националните граници.

Проблемът с водата в Дунав не е нов. През втората половина на септември Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" в Русе съобщи, че положението в българския участък на реката остава сложно заради ниското ниво на водата. Спадът продължава вече месеци.