България, която в момента председателства Дунавската стратегия, поиска от Европейската комисия да не подминава проблемите с ниските нива на реката, засушаванията и другите хидроложки екстреми, когато прави политиките си. Това пише в изявление, за което съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От българското председателство настояват и бъдещите европейски програми и финансови инструменти да помогнат на засегнатите държави и региони да станат по-устойчиви на подобни кризи.

В изявлението пише, че Дунавът е един от най-важните природни ресурси в Европа – транспортен и икономически коридор, който свързва над 110 милиона души в 14 държави. Ниските нива на реката обаче засягат не само корабоплаването. Засегнати са и транспортът, енергийните доставки, туризмът, количеството и качеството на водите, екосистемите и биоразнообразието. Почвите в уязвимите райони се влошават, а под въпрос е и цялостната устойчивост на териториите и местните общности покрай реката.

Председателството предлага и конкретна стъпка напред – приоритетните области на Дунавската стратегия да влязат в по-широка макрорегионална оценка на последиците от ниските нива и повтарящите се засушавания. Целта е да се очертаят общите уязвимости на региона, какви дългосрочни мерки са нужни, колко инвестиции ще трябват и къде държавите могат да координират действията си. Тази работа ще се прави заедно с Европейската комисия, Дунавската комисия и Международната комисия за опазване на река Дунав, както и с други заинтересовани структури. По този начин стратегията се превръща в инструмент, чрез който трансграничните проблеми получават общ отговор, а нуждите на отделните държави стигат по-лесно до европейските политики.

България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион през 2026 г., а функциите изпълнява МРРБ. От министерството обясняват, че идеята за общ отговор на критично ниските нива на реката продължава по-ранните усилия на българското председателство. Целта е трансграничните проблеми на региона да получат по-силен глас на европейско ниво. Специфичните нужди на държавите, регионите и хората покрай Дунав трябва да бъдат чути по-добре в политиките и инструментите на ЕС.

По инициатива на българското председателство четирите макрорегионални стратегии на ЕС за първи път обединиха посланията си. Става дума за стратегиите за Балтийско море, за Дунавския регион, за Адриатическо-Йонийския регион и за Алпийския регион. Те засягат бъдещето на макрорегионалното сътрудничество и следващия бюджет на ЕС. Изготвени бяха и конкретни насоки как приоритетите на Дунавската стратегия да се обвържат по-добре с бъдещите политики, програми и възможности за финансиране от Съюза. Целта, обясняват от МРРБ, е сътрудничеството между държавите да доведе до повече реални решения и инвестиции там, където отделните страни не биха се справили сами.

Петнадесет години след създаването си Дунавската стратегия обединява девет държави – членки на ЕС, и пет държави в процес на присъединяване. От министерството обясняват, че тя остава инструмент за общи решения на проблеми, които прескачат националните граници.

Проблемът с водата в Дунав не е нов. През втората половина на септември Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" в Русе съобщи, че положението в българския участък на реката остава сложно заради ниското ниво на водата. Спадът продължава вече месеци.