Всеки 11 минути в България е имало по един инсулт. От януари до юли 2026 г. НЗОК е отчела 26 758 случая. Данните представи проф. д-р Димитър Масларов, член на управителния съвет на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Фондацията организира кръглата маса „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“ по повод Световния ден на инсулта, 29 октомври. Темите бяха колко струва инсултът на пациента, на обществото и на здравната система и каква е ролята на изкуствения интелект след превенцията и при самия инцидент. На срещата представиха и калкулатор, който оценява риска от мозъчен инсулт за пет години напред.

Случаите намаляват през последните 10 години: от 51 986 през 2016 г. до 43 006 през 2025 г. „Аз имам умерен оптимизъм по отношение на това, че инсултите в България намаляват“, каза проф. Масларов.

Мозъчносъдовите болести причиняват всяка шеста смърт в страната, четири пъти над средното за ЕС. Един от четирима приети в болница с остър инсулт е на възраст между 18 и 64 години. Седем от всеки десет починали са мъже. В решенията на ТЕЛК последиците от инсулт са диагноза номер едно.

Аркади Шарков от управителния съвет на фондацията представи проучване, според което мозъчносъдовите болести струват на здравната каса, домакинствата и икономиката 472 млн. евро годишно. Касата поема 15%, домакинствата 32%, а икономиката 52%. От лекарствата след инсулт 78% се плащат от самите пациенти, най-високият дял сред масовите заболявания. Проучването е направено по данни на Евростат, НЗОК, НЦОЗА, НЗИС, НСИ и НОИ и по собствени изчисления.

Националната програма за исхемичен мозъчен инсулт предвижда шест високотехнологични центъра, три в София и по един в Плевен, Пловдив и Варна. 17 областни болници ще получат специална апаратура и обща дигитална платформа. Изкуственият интелект е включен в програмата.

Най-трудно е да се организира лечението на исхемичния инсулт, обясни доц. д-р Николай Велинов, началник на отделение „Неврохирургия за възрастни“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Причината е, че преди залата за лечение има дълга диагностика. Според него пациентите закъсняват заради дългия превоз до центъра, където се прави интервенцията, бавното разпознаване и разпределяне по спешност и забавеното време „врата-пункция“.

До лечението минават средно 311 минути. В болниците със софтуер с изкуствен интелект това време е намаляло с 23%. По думите на Велинов така пациентът престоява по-кратко и повече хора получават грижа.

Проф. Масларов представи стратегия за мозъчно здраве на три нива. Преди инсулта тя залага на ранна профилактика, обучение и контрол на риска. По време на инсулта разчита на 112, бързо разпределяне по спешност, консултация от разстояние с помощта на изкуствен интелект и специални екипи. След него идват рехабилитацията, проследяването у дома и дългосрочната профилактика.

Инсултът не започва в болницата, смята Масларов. При данните за лечението по-съществено е колко пациенти са имали навреме достъп до него и какъв е изходът, а не само колко процедури са направени. Част от проблема са различията в достъпа според местоживеенето.

Като решение фондацията предлага дигитална мрежа с общи протоколи, транспорт, специализирани екипи и консултации от разстояние. Тя се гради на шест стъпки: профилактика, разпознаване, диагностика, лечение, възстановяване и проследяване.

В Берлин, посочи Масларов, три линейки на стойност по един милион всяка са оборудвани с мини-скенер с изкуствен интелект. Скенерът поставя диагнозата още в линейката и лечението започва там. Масларов формулира целта така: по-малко хора с увреждания, запазени памет и мислене, активно дълголетие и по-малка тежест за семействата и системата.

Тази година влиза нова клинична пътека за транзиторна исхемична атака, кратко нарушение на кръвообращението в мозъка. Масларов я даде като пример за добра промяна. Според него в клиничната пътека за инсулт вече влизат не само острите случаи, и това е резултат от усилията на фондацията.