11 млрд. евро до 2035 г. за обновяване на жилищните сгради, предвижда националният план

За обновяването на жилищните сгради до 2035 г. са необходими 11 милиарда евро, а за нежилищните – още 8 милиарда евро. Това обяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов при представянето на Националния план за сградно обновяване до 2050 г.

Той припомни, че в края на 2025 г. България е внесла предварителен вариант на плана в Европейската комисия и се очаква окончателното му съгласуване до края на настоящата година, след като бъдат отразени направените бележки от Комисията.

По думите на Найденов страната трябва да реновира 79 милиона квадратни метра жилищни сгради до 2035 г., а при нежилищните обекти се предвижда обновяване на 15,4 квадратни километра застроена площ.

Министърът очерта няколко ключови мерки за постигане на заложените в плана цели.

Първата е успешното реализиране на действащите в момента програми в очаквания обем. Следващата стъпка е преминаването от кампанийно финансиране към постоянно действащи схеми. Според служебния министър краткосрочните програми създават несигурност в обществото, докато ясно разписана и предвидима програма с хоризонт до 2035 г. би дала на гражданите "спокойствие и предвидимост".

Друга важна мярка е създаването и капитализацията на Национален фонд за декарбонизация. Найденов подчерта, че първостепенен приоритет на Фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради, но това "не означава, че няма да бъде обърнато внимание и на многофамилните жилищни сгради".

Сред предвидените действия за реализация на целите е и изграждането на мрежа от центрове за обслужване на принципа "едно гише", чиято задача ще бъде да координират и да предоставят по прозрачен начин цялата важна информация, от която гражданите се нуждаят. Освен това се залага на по-добра координация между основните институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

Според Найденов изпълнението на плана ще доведе до по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-атрактивна визия на градовете и модернизирана обществена инфраструктура, както и до развитие на строителния сектор и местните икономики и до повишаване на доходите на домакинствата. По думите му реализирането на целите, заложени в документа, не е само "климатична политика", а едновременно икономическа, социална и енергийна политика, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.

Министърът определи програмите за енергийно обновяване като едни от "най-успешните и най-разпознаваеми" инициативи на регионалното министерство, именно защото ефектът им се усеща пряко от гражданите.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова посочи, че сега започват практическите разговори за реалното прилагане на плана, които ще се водят с представители на строителния бранш, местните власти и финансовите институции.

По думите ѝ това вероятно ще се превърне в "най-голямата програма за обновяване на сградния фонд", а чрез нея България заявява амбицията си да провежда последователна политика за обновяване на сградите до 2050 г. Янкова подчерта, че сградите са най-големият потребител на енергия в страната, поради което тяхната реновация не е само техническо предизвикателство, а и инструмент за намаляване на разходите на домакинствата, за по-добро качество на живот и за постигане на енергийна независимост.

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев отбеляза, че за обновяването на сградния фонд трябва да бъде привлечен и частният капитал.

Той посочи, че сред новите елементи в плана е въвеждането на "паспорт за енергийно обновяване", който ще позволи на собствениците да предприемат първите стъпки към реновация, тъй като паспортът предвижда поетапно обновяване, а не еднократно цялостно саниране.

Алексиев подчерта още, че сериозно се разглежда и темата за използването на слънчева енергия, включително още на ниво проектиране на сградите. По думите му новите сгради трябва да бъдат проектирани така, че да улесняват внедряването на тези технологии.

Той добави, че се въвежда и схема за оценка на готовността на сградите за интегриране на интелигентни системи, която на този етап ще бъде доброволна за прилагане.

Изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" Драгомир Цанев коментира, че заложените в плана цели са амбициозни, като според него потреблението на енергия трябва да намалее с 16 процента до 2030 г.

Цвета Наньова от Българската фасилити мениджмънт асоциация посочи, че по отношение на жилищните сгради до 2050 г. трябва да бъдат обновени 82 000 многофамилни жилищни блока и 1 милион еднофамилни къщи.

Тя даде повече подробности за концепцията за мрежа от центрове за "едно гише". По думите ѝ центровете трябва да функционират на три нива: първото са съществуващите регионални информационни центрове, които имат компетентност да информират собствениците на сгради за възможностите за финансиране и за отворените европейски програми; второто е общинското ниво, а третото – което предстои да бъде изградено и е най-важно – ще подпомага домакинствата на всички етапи на обновяването – от подаването на заявление за финансиране, през реализацията на дейностите, до гарантиране на постигнатите резултати.