Учени възхваляват "Проект "Аве Мария"" за точната наука – с няколко важни уговорки

Две седмици след излизането си по кината филмът "Проект "Аве Мария"" с Райън Гослинг продължава да предизвиква коментари сред научната общност. Екранизацията по бестселъра на Анди Уейър, която вече се радва на 95% одобрение в "Rotten Tomatoes", е оценена като продукция, която в голяма степен представя научните детайли коректно – макар и с няколко ясно разпознаваеми изключения. Лентата проследява историята на молекулярен биолог, изпратен на еднопосочна мисия към звездната система Тау Кита, за да разбере защо Слънцето отслабва заради измислен микроорганизъм, наречен "астрофаг". В ревю на "New York Times" експерти определят филма като сериозна "hard sci-fi", която "надцелява в науката, но не без пропуски".

Къде филмът стъпва здраво върху науката

Астрофизикът Жаклин МакКлири, доцент по физика в Североизточния университет, подчертава, че във филма астрофизиката, орбиталната механика и космическото инженерство са "представени изненадващо коректно". Въртящият се космически кораб, който създава изкуствена гравитация чрез центробежна сила, според нея е базиран на "напълно класическа, общоприета физика". Представянето на забавянето на времето – ефектът, при който астронавт, движещ се с висока скорост, преживява времето различно от хората на Земята – също получава висока оценка за научна точност.

Астрономът Венди Фридман от Чикагския университет, носител на Националния медал за наука, споделя пред списание "Science", че е впечатлена "колко добре филмът показва как всъщност се прави наука". Тя отбелязва: "Той работи в екип, а науката е дълбоко колективно начинание, затова много ми хареса как беше показана научната работа във филма". Според нея образът на научната среда, с обсъждания, съмнения и проверка на хипотези, е много по-близо до реалността от типичните холивудски клишета.

Границата, където фантастиката измества фактите

Най-голямото научно допускане в историята е самият астрофаг – измисленият микроорганизъм, който "изсмуква" енергия от звездите. МакКлири посочва "несъответствие с няколко порядъка" между количеството енергия, което реален микроб би могъл да акумулира, и гигантската мощност на излъчване на Слънцето, от порядъка на 10^26 джаула в секунда. С други думи – мащабът, в който астрофагът влияе на звездата, далеч надхвърля познатите биологични възможности.

Молекулярният биолог Тина Хесман Сей в статия за "ScienceNews" напомня, че едноклетъчни организми наистина могат да оцеляват при екстремни условия – силно киселинна среда, радиация, дълбоки океански отвори. Но тя подчертава, че не "познава нито един организъм, който да издържа едновременно на крайна жега и силен студ, камо ли да оцелява в вакуума на космоса". От тази гледна точка биохимията на астрофага е по-скоро удобен сюжетен инструмент, отколкото реалистична хипотеза.

Специалистът по науки за Земята Каролин Гръмлинг обръща внимание и на скоростта, с която астрофагът потъмнява Слънцето – около 10% спад в светимостта за 30 години. В реалната астрофизика подобна промяна по естествен път би отнела приблизително милиард години. "Но научната фантастика обича да ускорява процесите за драматичен ефект", признава тя, като подчертава, че иначе драматургията би била невъзможна.

НАСА също намира повод за уточнение, когато във филма се намеква, че екипът чака инструкции от "Deep Space Network" (Мрежата за далечни космически връзки). Агенцията напомня, че реалната DSN осигурява почти непрекъсната връзка с космическите си апарати и не работи на принципа на "периодични прозорци", както е показано на екрана.

История за научното мислене, която учените разпознават като своя

Въпреки творческите свободи около астрофага, много специалисти разпознават по-дълбока истинност в начина, по който филмът показва самия научен подход. МакКлири отбелязва, че партньорството между героя Грейс и неговия извънземен съюзник Роки улавя нещо ключово в работата на изследователите: "Готов си да преодоляваш огромни бариери – на език, култура, дори биология – за да работите заедно върху по същество интелектуален проблем". Това, според нея, много напомня на реалните международни научни колаборации.

Фридман доразвива тази идея, като подчертава, че персонажът на Гослинг подхожда към задачите "изключително премислено и методично". "Ето идея, ето хипотеза – нека я проверим" – именно тази логика, а не образът на "гениалния самотник", доминира голяма част от сюжета. За много учени точно това прави филма особено ценен: не перфектната физика във всеки детайл, а уважението към реалния процес на търсене на отговори.