Възраждане · XVIII–XIX в.
Паисий Хилендарски
1722–1773
Атонски монах, историк, основоположник на Българското възраждане
📍 България/Атон
От банските улици до атонските килии — началото на пътя, който преобрази българската памет чрез търсене на истината в старите ръкописи.
Поредицата за Паисий Хилендарски · 3 части
1
Паисий Хилендарски: Самотният път към националното самосъзнание
Монахът от Хилендар, който по-късно ще напише „История славянобългарска“, тръгва от подножието на Пирин. Първата част проследява п
→ 2Словото, което възпламени забравеното минало
Втората част от живота на Паисий Хилендарски се превръща в кулминация на неговото дело – създаването на труда, който променя истор
→ 3Светецът от манастирската килия: Историческото признание на Паисий
В тази последна част проследяваме как фигурата на хилендарския монах се превръща от автор на ръкопис в духовен стълб на нацията и
→Хронология
- ок. 1722Роден в Банско (според традиционната версия)
- 1745Приема монашество в Хилендарския манастир на Атон
- 1761Пътуване до Сремски Карловци; запознаване с трудовете на Орбини и Бароний
- 1762Завършва „История славянобългарска“ в Зографския манастир
- 1765Първият препис на „Историята“ е направен от Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел
- ок. 1773Кончина (според преданието — в Станимака)
- 26 юни 1962Канонизиран от Българската православна църква