Жегата и сушата ускоряват прехода към климатично устойчиво земеделие в Европа

Редакция BurgasMedia Мартин Тодоров
20.08.2026 • 13:06
80 прегледа
1 коментара
Жегата и сушата ускоряват прехода към климатично устойчиво земеделие в Европа
Снимка от Michael Gäbler, Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)

Продължителните горещини и недостигът на вода принуждават европейските стопанства да инвестират в почви, ефективно напояване, устойчиви сортове и управление на риска.

Европейското земеделие навлиза в период, в който адаптацията към горещини и суша се превръща от допълнителна мярка в условие за устойчиво производство. Продължителният недостиг на валежи, високите температури и слабите речни оттоци вече намаляват добивите, поставят под натиск водните ресурси и увеличават риска за доходите на фермерите.

Най-новият доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия от края на юли отчита влошаване на сушата в Централна и Източна Европа. Предупредителни условия са налице в части от Централна, Източна и Западна Европа, включително на големи територии във Франция. Недостатъчните валежи, продължителните горещи вълни, ниската почвена влажност и слабият речен отток вече причиняват воден и топлинен стрес за растителността и земеделските култури.

Мащабът на проблема

През 2025 г. дефицит на почвена влага по време на вегетационния период е засегнал приблизително 930 000 квадратни километра, или 22% от територията на Европейския съюз. Това прави годината четвъртата най-суха в ЕС от 2000 г. насам.

В около 250 000 квадратни километра продуктивността на растителността не се е върнала до обичайните си нива след сушата. Най-засегнати са части от Югоизточна Европа и атлантическите райони.

Екстремните климатични събития през последното десетилетие са довели до загуби на реколта с до 30% по-високи от очакваните според дългосрочните тенденции. Сушата е най-големият източник на щети за европейското земеделие: тя формира 54% от загубите, свързани с екстремно време. Следват прекомерните валежи с 21%, сланите с 16% и градушките с 9%.

Европейската консултативна научна комисия по изменението на климата оценява средните годишни загуби за земеделието в ЕС от екстремно време на около 28 млрд. евро. До средата на века този показател може да достигне приблизително 40 млрд. евро годишно, ако рисковете продължат да се увеличават.

Източна Европа е сред най-уязвимите

Комбинацията от гореща вълна и суша, сходна с тази през 2022 г., би довела до отрицателен ефект върху растежа на реалната брутна добавена стойност в земеделието в 99% от европейските региони. Средната оценка е спад от 4,54 процентни пункта спрямо сценарий без такова климатично отклонение.

Моделите показват по-тежки последици за Източна Европа. За Румъния, Чехия, България, Словения и Хърватия средният отрицателен ефект е оценен на 5,36 процентни пункта. Това не е прогноза за всеки отделен фермер или за конкретен сезон, а моделна оценка на уязвимостта на регионалното земеделие при подобен комбиниран шок.

Южна Европа остава особено застрашена заради ограничената наличност на вода и честите горещини. Междуправителственият панел по изменение на климата посочва с висока степен на увереност, че повечето европейски региони ще търпят съществени загуби на аграрна продукция от едновременното действие на суша и жега, като потенциалните печалби в Северна Европа няма да ги компенсират.

Как изглежда устойчивото земеделие

Климатично устойчивото земеделие не е една технология, а съчетание от решения на ниво ферма, водосбор и регион. Целта е да се задържи повече вода в почвата, да се намали зависимостта от валежите, да се ограничат загубите при екстремни температури и да се разпредели рискът между различни култури и източници на доход.

Една от основните мерки е подобряването на почвеното здраве. Намалена обработка на почвата, постоянно почвено покритие, междинни култури, повече органична материя и ограничаване на уплътняването от тежка техника помагат на почвата да задържа влага по-дълго. Това може да намали уязвимостта на растенията в сухи периоди, без да изисква непременно ново водочерпене.

Напояването остава важно средство, но не е универсално решение. Европейската комисия препоръчва приоритет за системи с висока ефективност, устойчиво управление на водата, съхранение на зимни валежи, природосъобразни решения за задържане на вода и повторно използване на пречистени води, когато нормативните и здравните условия го позволяват.

Друг ключов инструмент е промяната на агротехническия календар и избора на култури. По-ранни или по-късни срокове за сеитба и жътва, сортове с по-кратък вегетационен период или по-висока устойчивост на засушаване, както и диверсификацията на културите могат да намалят риска от едновременна загуба на цялата продукция.

Примери от практиката

При зърнените стопанства комбинацията от покривни култури, минимална обработка и прецизно торене може да подобри структурата на почвата и да намали изпарението. В условия на сухо лято това дава на основната култура по-добър шанс да използва ограничената налична влага.

При овощарството и лозарството по-широко се прилагат капково напояване, сензори за влажност на почвата, мулчиране и мрежи за защита от градушка и силно слънце. Сензорите позволяват водата да се подава според реалните нужди на растенията, вместо по фиксиран график, което е важно при ограничени ресурси.

В животновъдството климатичната устойчивост включва сянка и вентилация в помещенията, достатъчен достъп до вода, адаптиране на пашата при засушаване и осигуряване на резерви от фураж. Горещините влияят не само върху растенията, а и върху здравето, продуктивността и репродуктивните показатели на животните.

Необходими са инвестиции и управление на риска

Само действията на отделния фермер не са достатъчни. Сушата засяга цели водосбори и региони, затова са нужни координирани инвестиции във водна инфраструктура, мониторинг, ранно предупреждение и съвместно управление на водните ресурси.

Сред инструментите за ограничаване на икономическия риск са застраховане, взаимоспомагателни фондове, схеми за стабилизиране на доходите и по-добър достъп до климатични данни. Те не предотвратяват сушата, но могат да помогнат на стопанствата да преживеят лош сезон и да запазят способност да инвестират в адаптация.

Преходът към климатично устойчиво земеделие изисква финансиране. Оценката на Европейската консултативна научна комисия е, че между сега и 2050 г. са нужни около 10 млрд. евро годишно за адаптационни инвестиции в селското стопанство на ЕС – 7,8 млрд. евро за растениевъдството и 2,3 млрд. евро за животновъдството.

Горещините и сушата няма да бъдат решени само с една добра реколта или един дъждовен сезон. За Европа ключовият въпрос е дали земеделските системи ще могат да запазят производство и доходи при все по-чести климатични крайности. Отговорът зависи от решенията за почвите, водата, сортовете, технологиите и управлението на риска, взети още днес.

Автор Мартин Тодоров
Мартин Тодоров

Автор на тази статия

Мартин Тодоров е политически анализатор и колумнист. Завършил е политология и има дългогодишен опит в анализа на вътрешна политика и законодателни промени.

Неговите статии предлагат задълбочен поглед върху ключови политически и социални теми, подкрепен с данни и факти.

Сподели:

Коментари (1)

Avatar
Commenter

vkeoxrm316

20.08.2026, 13:07

Абе, сериозно ли? "Ускоряват прехода"... чакай малко, значи докато ни изпекат като пържоли, тогава ще се сетим да садим нещо умното? 🤦‍♂️