Аналитика
Дълбоки анализи, обосновани прогнози и интерпретации на важни събития и процеси.
Сивата икономика и кешът: колко изкривен е реалният образ на българския БВП?
Сивата икономика и плащанията в брой изкривяват данните за БВП, заетост и данъчни приходи в България, засягат конкуренцията и подкопават доверието в системата. Анализ на мащабите, схемите и ефектите върху официалната статистика.
Евтините кредити и скъпият живот: грози ли домакинствата и бизнеса нов кредитен прегрев?
Ипотеките и потребителските заеми растат с двуцифрени темпове, цените на имотите са рекордни, а лихвите все още сравнително ниски. Има ли риск домакинствата и фирмите да се "удавят" в дългове и докъде банковият сектор остава устойчив?
Туризмът като системен сектор: колко рисковано е да зависиш от сезоните и глобалните шокове
Туризмът носи до 10% от световния БВП и милиони работни места, но е силно уязвим към войни, пандемии и промени в вкусовете. Държавите търсят спасение в диверсификация – от СПА и селски до културен и медицински туризъм.
Добивът на петрол в Саудитска Арабия падна до най-ниско ниво от войната в Залива през 1990 г.
На фона на войната с Иран и блокирания Ормузки проток добивът на Саудитска Арабия се срина до 36‑годишен минимум, а формалното увеличение на квотите на ОПЕК+ остава само на хартия.
Инфлацията пада, цените остават: защо за домакинствата животът е по-скъп и без връщане назад
Официалната инфлация се забавя, но сметките за храна, жилище и транспорт остават рекордни след близо 43% поскъпване за пет години. Какво стои зад разминаването между макро‑статистиката и усещането "животът поскъпна и не поевтинява".
Crisil: кризата в Ормузкия проток е най-големият енергиен шок в историята
Продължителната блокада на Ормузкия проток предизвика безпрецедентни смущения на световните пазари на енергия, храни и транспорт. Crisil и МЕА говорят за най-сериозната заплаха за енергийната сигурност досега.
Икономисти предупреждават: Инфлацията в България тепърва ще се ускорява
България отново влиза в инфлационна спирала – след кратко затишие цените тръгват нагоре, а икономисти виждат риск от по-висока инфлация от официалните прогнози през 2026–2027 г.
Ново срещу старо строителство: къде растат цените и какво ще стане през 2026 г.
Новите сгради поскъпват по-бързо и диктуват тенденциите, но по-голямата част от сделките все още са в стария фонд. През 2026 г. се очаква по-умерен ръст и по-ясно разграничение по качество и "зелени" характеристики.
Колко е достъпно жилището за българските семейства през 2026 г.?
Цените на имотите растат по-бързо от доходите, ипотеките поскъпнаха, а "индексът на достъпност" показва, че на средно семейство му трябват над 8–10 години доход за стандартен апартамент.
Българската икономика към 2028: устойчив растеж и по-умерен пазар на имоти
Прогнози за ръст на БВП около 3% годишно, рекордни стойности на индекса на жилищата, умерено поскъпване на имотите и активност в строителството очертават нов, по-балансиран цикъл за българската икономика до 2028 г.
"Дешёвый" ли още е? Българският имотен пазар през очите на чужд инвеститор
За 5–10 години входните цени в България скочиха в пъти, доходността от наем се стабилизира около 4,5–5%, а за ВНЖ чрез инвестиция вече трябват около 300 000 евро. В кой момент "евтиният" пазар спира да е евтин?
"От балон до нов пик": как се промениха цените на жилищата в България за 20 години
За две десетилетия жилищният пазар у нас мина от балона от 2007 г. през срив след кризата 2008–2009 г. до нов, още по-силен ръст след 2015 г., като от 2015 до края на 2025 г. цените са скочили с около 157%.
Живот в курортен район целогодишно: удобство, тишина и скрити разходи
Животът в българските туристически региони обещава море и планина "под прозореца", но носи сезонни доходи, скокове в цените и рязък контраст между летен наплив и зимна пустота. Как това влияе на усещането за дом?
"Апартаменти вместо заводи": какво показва имотният бум на България през 2026 г.?
През 2026 г. цените на имотите в България продължават да растат с очакван ръст 5–10% в големите градове, докато строителството се ускорява, а индустрията забавя. На този фон възниква въпросът дали страната не разчита прекалено много на "квадратните метри" за сметка на продуктивните инвестиции и реалната модернизация на икономиката.
"Инвестиционен имот vs. жилище за живот": защо очакваната доходност в България често се разминава с реалността?
България се рекламира като "рай" за доходни имотни инвестиции, но разликата между маркетинговите обещания и реалните нетни доходи, сезонност, разходи и данъци често изненадва купувачите, особено чужденците и хората, които първо купуват "за инвестиция", а после осъзнават, че всъщност им трябва дом.