Рискът от опасни горещини за хората над 60 години е бил сериозно подценяван, сочи ново моделиращо изследване, публикувано в списание "The Lancet Planetary Health". Авторите използват данни за действителната поносимост към топлина при възрастни хора, а не само резултати от експерименти с млади и здрави доброволци.

Основният извод е, че затопляне от 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха би изложило на опасна комбинация от горещина и влажност поне за един месец годишно 22% от населението над 60 години. Това се равнява на приблизително 290 млн. души.

Защо възрастта променя оценката

Човешкият организъм се охлажда чрез изпотяване и чрез увеличаване на притока на кръв към кожата. С напредването на възрастта тези механизми могат да отслабнат. Рискът се увеличава и заради по-честата поява на сърдечно-съдови, белодробни и други хронични заболявания, както и заради медикаменти, които могат да повлияят на терморегулацията.

Изследването използва експерименти с "температура на влажния термометър" при хора над 60 години в САЩ. Показателят съчетава температурата на въздуха и влажността и е важен, защото при висока влажност потта се изпарява по-трудно, а охлаждането на тялото става неефективно.

Предишни модели често са използвали прагове, определени при млади и здрави участници. Според авторите това е създало прекалено оптимистична представа за условията, при които човешкият организъм вече не може да компенсира топлинния стрес.

Какво означават сценариите

При глобално затопляне от 1,5°C възрастните хора биха се сблъскали с равнище на опасна жега, което за младите възрастни се очаква едва при затопляне близо до 4°C. Разликата показва колко силно възрастта променя физиологичната уязвимост към екстремни температури.

Всеки допълнителен градус глобално затопляне би означавал около 1 млрд. души повече, които ще преживяват приблизително още един месец годишно с горещина и влажност, надхвърлящи възможностите на организма да се охлажда.

"Непоносими горещини ще обхващат значително по-големи територии и ще продължават по-дълго, засягайки много повече хора, отколкото се смяташе досега", посочват авторите в заключенията си.

Най-рисковите региони

При сценарий на затопляне с 3°C възрастните жители на Южна Азия и района на Персийския залив могат да бъдат изложени на опасна жега денонощно в продължение на три месеца годишно. Сред най-уязвимите са райони в Индия, Пакистан, Бангладеш, Мианмар и Нигер, където екстремното време се съчетава с бедност и ограничен достъп до охлаждане.

Изследователите предупреждават, че горещините могат да засилят натиска за преселване. "Получените резултати показват, че непоносимата жега все по-често ще принуждава хората да напускат домовете си – както в рамките на собствените си държави, така и извън тях, създавайки нови хуманитарни и политически предизвикателства", отбелязват те.

Какви мерки са нужни

Авторите призовават за бързо ограничаване на емисиите на парникови газове и за планове за защита от горещини, които изрично поставят възрастните хора от рисковите групи на първо място.

Те подчертават, че много от смъртните случаи, свързани с жегите, настъпват на закрито. Затова достъпът до климатизация, охлаждащи центрове, добра изолация на жилищата, ранни предупреждения и активна грижа за самотни и хронично болни възрастни хора е ключов за намаляване на риска.

Данните от "Lancet Countdown" вече показват, че смъртността, свързана с жегите при хората над 65 години, е нараснала със 167% спрямо 90-те години. Това не означава, че всички тези случаи могат да се обяснят само с температурата, но подчертава нарастващия здравен натиск от климатичните промени върху най-уязвимите групи.