Наука и открития
Интересни научни факти, иновации и последни открития, представени достъпно.
Учените от SickKids откриха мозъчен сигнал за загуба на внимание и начин да върнат концентрацията при деца
Екип на болница SickKids в Торонто разпозна мозъчна "сигнатура", която предсказва загуба на внимание милисекунди по-рано, и показа, че прецизно насочена стимулация в този момент може да възстанови концентрацията – потенциален пробив за СДВХ и детската невронаука.
Анализ на кръвта може да предскаже риска от деменция години преди първите симптоми
Британско проучване показва, че "биологичните часовници на стареене" в кръвта могат да предвидят риска от деменция и съдова деменция години предварително, особено при хора с висок генетичен риск.
За първи път извлечен генетичен материал от Homo erectus разкрива връзка с денисовците
Учени анализираха 400-хилядолетни зъби на Homo erectus от Китай, извлякоха белкови маркери от емайла и откриха следи за кръстосване с денисовци, чиито генетични варианти достигат до съвременни хора.
Анализ на кръвта картографира туморното микрообкръжение и предсказва отговора на имунотерапия
Учени от Станфорд и клиниката "Мейо" създадоха първи неинвазивен кръвен тест, който "вижда" клетъчното микрообкръжение на тумора и прогнозира отговора на имунотерапия по-добре от съществуващите биомаркери.
4basebio стартира нова ssDNA платформа за геномно редактиране
Кеймбриджката 4basebio пуска ферментативна платформа за едноверижна ДНК, която обещава да преодолее ключови производствени и функционални ограничения пред CRISPR и терапиите на база нуклеинови киселини.
Сеулски учени създадоха CRISPR "авариен ключ", който спира бактериите без разрязване на ДНК
Екип на Сеулския национален университет разработи нов "биоконтролен ключ" на база CRISPR, който необратимо изключва ГМО бактерии чрез базово редактиране, без да поврежда ДНК спиралата.
Китайски учени създадоха "хищен" материал, който сам преследва уран във водата
Международен екип в Китай разработи светлинно задвижвани МОК-микромотори, които плуват самостоятелно, улавят уранови йони и ги превръщат в стабилна минерализирана форма. Технологията може да промени добива на ядрено гориво от морска вода и почистването на радиоактивно замърсяване, но все още е в ранен етап.
Микропластмаса в човешкия мозък: ново изследване откри частици почти във всички живи тъкани
Ново изследване показва, че микропластмаса присъства почти във всяка изследвана проба от жива мозъчна тъкан при хора, включително при здрави донори. Резултатите засилват тревогите за потенциална връзка между пластмасовото замърсяване и невродегенеративни заболявания, но учените остават предпазливи по отношение на причинно-следствените изводи.
Мишките разпознават миризми за 50 милисекунди: ново откритие преобръща науката за обонянието
Ново изследване на NYU Langone Health показва, че мишките различават миризми още в първите 50 милисекунди след вдишване и че сложната обработка на обонятелните сигнали се случва директно в обонятелната луковица, а не в мозъчната кора, както се смяташе досега.
MIT разкри молекули, чрез които чревните неврони „надушват“ бактерии
Учени от MIT установяват кои молекули помагат на чревните неврони да различават полезни и опасни бактерии, разкривайки механизъм за влияние на микробиома върху мозъка и поведението.
Нобелов лауреат по физика: човечеството има "35-годишен период на полураспад"
Физикът Дейвид Грос, носител на Нобелова награда от 2004 г., предупреждава, че шансовете човечеството да оцелее още 50 години са много малки и че заради нарастващия риск от ядрена война пред нас стои около 35-годишен "период на полураспад".
Печатни изкуствени неврони успяха да активират живи мозъчни клетки
Инженери от Северозападния университет в САЩ създадоха гъвкави, печатни изкуствени неврони, чиито електрически импулси са достатъчно реалистични, за да задействат живи мозъчни клетки – важна крачка за бъдещи невропротези и изключително енергийно ефективен хардуер за ИИ.
Ниско ниво на кислород задейства скрити програми за регенерация на крайници при мишки
Ново изследване в "Science" показва, че не гените, а начинът, по който клетките усещат кислорода, решава дали след ампутация ще се задейства регенерация или образуване на белег – и че промяна в този кислороден "превключвател" може да активира латентни регенеративни механизми при мишки.
Гените могат да влияят на отслабването при ГПП‑1 лекарства, показва ново изследване
Голямо проучване в "Nature" свързва варианти в гените GLP1R и GIPR с това колко килограма свалят пациентите на семаглутид и тирзепатид и колко често имат гадене. Ефектът е умерен и засега не променя рутинното лечение, но е стъпка към по-персонализирана терапия на затлъстяването.
Моделът "SCORPIO": как обикновен кръвен тест помага да предвидим успеха на имунотерапията
Моделът "SCORPIO", базиран само на рутинни кръвни изследвания и базови клинични данни, предсказва преживяемост и отговор към имунотерапия с ICI с точност около 72–76% в различни кохорти – по-добре от одобрените от FDA тестове като TMB и PD-L1.