Велики българи · Част 3 от 3

През лятото на 1913 г. бившите съюзници от Балканската война вече са врагове. Междусъюзническата война започва на 16 юни (стар стил) и скоро България воюва едновременно срещу Сърбия, Гърция, Румъния и Османската империя. 2-ра армия на генерал Никола Иванов застава срещу цялата гръцка армия.

Кукуш–Лахна

Между 19 и 21 юни (2–4 юли по нов стил) 1913 г. при Кукуш и Лахна 75 076 войници със 175 оръдия от 2-ра армия се сблъскват със 117 861 гръцки войници със 176 оръдия, водени от крал Константин I. Гърците печелят сражението. Българските загуби са 6971 убити и ранени, а още около 2500 души и 19 оръдия попадат в плен; гърците губят 8828 убити и ранени. 2-ра армия започва тежко отстъпление към Струмица и старата граница, което на моменти заплашва да прерасне в бягство. Гръцкото настъпление е спряно едва в Кресненското дефиле.

След войната Иванов твърди, че армията му е наброявала едва около 36 000 души, от които 20 000 необучени; историците смятат, че той подценява собствените си сили. Спорът за отговорността за поражението го съпровожда до края на живота му. На 18 юли той е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира — на практика е отстранен от командването на армията, а на 7 август 1913 г. е уволнен.

Горчивината на лятото на 1913 г. има и още едно измерение: през юли османските войски се връщат в изоставения от българската армия Одрин. Крепостта, превзета с толкова жертви, е загубена за България.

Историкът на собствените си войни

През Първата световна война генералът остава в запаса. Той не се връща към командването, но не мълчи — става общественик и публицист, а по-късно и военен историк на войните, които сам е водил. През 1924–1925 г. издава двутомния труд „Балканската война 1912–1913 г.“. На 6 май 1936 г., вече в запаса, е произведен в най-високото строево звание — генерал от пехотата.

Паметта

Никола Иванов почива в София на 10 септември 1940 г., на 79 години. Малко по-късно България е въвлечена във Втората световна война, а след 1944 г. комунистическият режим, наложен под съветски контрол, преследва много от офицерите на Царство България и десетилетия наред предпочита да мълчи за командирите от Балканските войни. Паметта за генерала е съхранена в паметна плоча на дома му в София.

В последните години интересът към него се завръща: през 2022 г. сдружение „Калоферски стопани“ дава начало на инициатива за паметник на генерала в родния му Калофер.

Историята на Никола Иванов не е история на безгрешен герой. Тя е история на човек, който помогна да бъде изградена армията на млада държава, поведе я към най-голямата ѝ победа и понесе тежестта на едно от най-горчивите ѝ поражения. Именно заради тази цялост — и триумфа, и поражението — той заслужава мястото си сред великите българи.

Край на поредицата. Вижте профила и хронологията в рубриката „Велики българи“.