Велики българи · Част 2 от 3

Одрин е ключът към Източна Тракия и към пътя за Цариград. Османската империя го превръща в една от най-силните крепости в Европа: пръстенът от укрепления е изграден под ръководството на водещи германски специалисти по обсадна война и минава за непревземаем. Задачата да го превземе получава 2-ра армия на генерал Никола Иванов.

Обсадата

Обсадата започва в началото на ноември 1912 г. Срещу крепостта застават 106 425 български войници с 424 оръдия. На помощ идва и съюзническата сръбска 2-ра армия на генерал Степа Степанович — 47 275 войници с 72 оръдия. Защитата води опитният Мехмед Шукри паша. Зимата, болестите и непрекъснатият артилерийски огън превръщат месеците под Одрин в изпитание не само за оръжието, но и за издръжливостта на хората от двете страни на укрепленията.

В хода на обсадата българската армия използва и едно съвсем ново оръжие — самолета. От въздуха над крепостта са хвърляни специално подготвени ръчни бомби и Одрин остава сред първите места в света, където авиацията участва във война.

Щурмът

Решителният удар идва през март 1913 г. На 24 март (по нов стил) са превзети външните укрепления, през нощта срещу 25 март крепостта пада, а в ранното утро на 26 март — 13 март по стария стил, използван тогава в България — Шукри паша капитулира. В плен попадат около 65 000 войници, 15 генерали и 2000 офицери, взети са 600 оръдия. Цената за победителите е 1298 убити и 6655 ранени българи и 453 убити и 1917 ранени сърби.

Превземането на Одрин нанася последния решаващ удар на османската армия и на практика решава изхода от Първата балканска война. Името на генерал Никола Иванов обикаля европейската преса, а в България той остава завинаги „Одринския герой“.

Победа, споделена със съюзниците

Честният разказ за Одрин изисква да се каже и това: крепостта пада със съществено участие на сръбските войски, а победата е дело на десетки хиляди войници, артилеристи и сапьори и на командирите на отделните сектори — като генерал Георги Вазов, който ръководи източния сектор. Заслугата на Никола Иванов е, че като командващ държи в ръцете си цялата операция — от блокадата през зимата до съгласувания щурм, в който падат укрепления, смятани за непревземаеми.

Само три месеца по-късно обаче съюзниците от Одрин ще се изправят един срещу друг — и тази война ще донесе на генерала най-тежкото изпитание в кариерата му.

Следва част 3: Междусъюзническата война, уволнението и дългият път на паметта.