След превратностите на времето и личните изпитания, които бележат средата на века, фигурата на митрополит Кирил се очертава като централна за бъдещето на Българската православна църква. Периодът на неговото управление като наместник-председател на Светия синод подготвя почвата за един от най-значимите актове в новата ни църковна история. На 10 май 1953 година, чрез решение на Църковно-народния събор, е възстановен патриаршеският статут на Българската църква, прекъснат още през 1393 година. В този исторически момент Константин Марков, приел монашеското име Кирил, поема тежката отговорност на първия български патриарх в модерната епоха.

Пътят към утвърждаването на този ранг не е лесен и изисква дълга дипломатическа работа. Важен етап от това признание настъпва през 1961 година, когато Константинополската патриаршия официално признава възстановения български патриаршески престол. Този акт поставя край на дългогодишна изолация и поставя българската духовна институция на равностойно място сред останалите православни църкви. През тези години патриарх Кирил съчетава административната тежест на поста си с научно призвание, утвърждавайки се като мащабен изследовател на църковната история и академик в Българската академия на науките.

Взаимоотношенията му с властта след септември 1944 година, когато преминава през кратко интерниране, се трансформират в модел на съжителство, при който патриархът запазва институционалната стабилност на църквата в условията на политически режим, който е признал неговия авторитет. Въпреки сложната динамика на тези десетилетия, Кирил остава пазител на църковната идентичност, превеждайки я през епоха, белязана от сериозни промени в социалния и държавния живот на България.

Патриарх Кирил завършва своя земен път на 7 март 1971 година в София. След неговата кончина, на 4 юли 1971 година, за приемник на патриаршеския престол е избран патриарх Максим, който поема грижата за вярващите в условията на следващия период от българската история. Наследството на Кирил обаче надхвърля рамките на неговото управление.

Десетилетия след смъртта му, неговият образ придобива нов общочовешки мащаб. През 2001 година той е признат за Праведник на народите на света от мемориалния комплекс Яд Вашем. Това отличие се основава на неговата решителна позиция от март 1943 година в Пловдив, когато, изправен пред угрозата от депортация на българските евреи, той заявява готовността си да легне на релсите пред влака, превозващ хората. Този епизод остава в историята като символ на висша морална смелост. Патриарх Кирил остава в летописите не само като възстановител на патриаршеския престол и учен, но и като личност, чиито действия в един съдбоносен за човечността момент, остават неговото най-трайно свидетелство пред историята.