Февруари 1912 г., София. Едно момче, което от малко прави хвърчила, сглобява свой планер и го изпробва.

Годината е 1912. Момчето се казва Асен Йорданов.

Тогава по света едва се учат да летят. Самолетът е нещо ново, крехко и опасно, повече опит, отколкото машина. В България почти никой не е виждал такова чудо отблизо. Затова един домашно направен планер в София не е игра на хлапе. Това е първата крачка към авиацията.

Софийско момче с планер

Асен Йорданов се ражда на 2 септември 1896 г. в София. Градът по онова време е млада столица. Само около три десетилетия по-рано е бил османски град, а сега бързо строи улици, министерства, училища. Бърза да навакса.

В такъв град расте Асен. Когато е на петнайсет, вече има своя планер. Според вестник от февруари 1912 г. планерът е дълъг около 7 м, тежи 23 кг и се задържа във въздуха над 12 минути на височина 10–12 м. Важното обаче е друго. Той не чака някой да му донесе готово летене отвън. Сяда и го прави сам.

Планерът е самолет без мотор. Лети, докато има вятър и височина, и в един момент слиза долу. За всеки, който иска да разбере как въздухът носи крило, това е най-добрата школа.

Школата на Блерио

Същата година пътят на Асен минава през Франция. Там той посещава, без да е официално записан, школата на Луи Блерио в Етамп — един от първите големи авиатори в Европа, човек, чието име по онова време се знае навсякъде, където се говори за самолети.

За едно момче от София това е скок в съвсем друг свят. Франция тогава е сред местата, където авиацията се ражда в буквалния смисъл — с хангари, с полета, с машини, които днес се строят, а утре се преправят. Там се учи и как се лети, и как се прави това, което лети.

Асен се връща у дома с наученото. А у дома нещата се променят бързо. Балканите влизат във война, после във втора, после идва и голямата световна. Европа гори. Самолетът изведнъж става нещо повече от любопитство.

Междувременно 16-годишният Йорданов заминава доброволец в Балканската война и според българските източници служи като механик в аеропланното отделение край Свиленград.

Десети август

Август 1915 г. Във въздуха се вдига самолет, който е изцяло негова конструкция. Нарича го „Йорданов-1“.

Датата 10 август 1915 г. по-късно ще бъде приета за началото на българското самолетостроене. Не на внесения самолет, не на купения, а на построения тук, по български чертеж.

Конструкторът е на осемнайсет години.

Струва си да се спре за миг на тази цифра. Осемнайсетгодишен младеж, без авиационна индустрия в страната, прави машина, която лети. В държава, където до вчера самолетите се броят на пръсти. Това е и упоритост, и наученото във Франция, и онзи февруарски планер от 1912 г., от който тръгва всичко.

Лятото на 1915 г. обаче свършва бързо. Есента България влиза в Първата световна война, а младият конструктор постъпва в Школата за запасни офицери, а след нея и в Авиационното училище в Божурище, и отива на фронта като поручик. Пред него са 84 бойни полета.