Турция на практика не признава българските безсрочни лични карти, издадени преди повече от 10 години, и това създава сериозни затруднения за български граждани, които пътуват за южната ни съседка – независимо дали става дума за туристическа екскурзия, пазаруване или посещение на близки. Оплакванията на потърпевши показват, че хора с формално валидни безсрочни карти биват спирани на границата и връщани, ако документът е по-стар от десет години.

Още по-притеснителното е, че никой не предупреждава изрично българските граждани за това ограничение. По принцип пътуването до Турция с лична карта е допустимо, но само ако документът – включително и безсрочният – е издаден преди по-малко от 10 години към датата на влизане. Ако картата е по-стара, турските гранични власти отказват да я признаят и изискват задължително валиден международен паспорт.

Липсва ясно предупреждение за гражданите

Условието за максимум 10 години от издаването на личната карта не е лесно откриваемо дори в официалните източници. По информация на пътуващи, подобно изискване не е ясно описано на сайта на българското Министерство на външните работи, включително и в секцията "Пътувате за ... Турция". В резултат мнозина научават за ограниченията в буквалния смисъл на границата, след като вече са платили за пътуването.

За да се избегнат неприятни изненади и връщане от граничния пункт, туроператори и пътнически агенции препоръчват да се използва валиден международен паспорт, особено ако личната карта е безсрочна от стария образец или предстои скоро да изтече. За много хора тази информация достига твърде късно – в последните дни преди заминаване или при самата проверка на границата.

Кой има безсрочни лични карти и кой е най-засегнат

Безсрочни лични карти години наред се издаваха на всички български граждани над 58-годишна възраст. Това означава, че от турските правила най-силно са засегнати хората над 68 години – тези, чийто безсрочен документ е издаден преди повече от десетилетие.

По данни на НСИ българите над 58 години са близо 2 милиона души. Голяма част от тях разчитат именно на тези стари безсрочни карти и често не подозират, че в чужбина те могат да се окажат непризнати, въпреки че у нас формално още са валидни.

Безсрочните карти вече имат крайна дата – 2031 г.

Заради промени в закона и европейски регламенти България вече не издава нови безсрочни лични карти. Това ясно личи и от Тарифата за таксите за лични документи – опцията за безсрочен документ реално е премахната. Проблемът е, че милиони граждани вече имат издадени безсрочни карти през годините и много от тях не знаят, че тези документи имат краен срок на валидност.

Съгласно действащите правила личните карти, издадени до 16 юни 2024 г. включително, могат да се използват до изтичане на посочения в тях срок, но не по-късно от 2 август 2031 г. От тази дата насетне личните карти от стария образец, включително безсрочните за лица над 58 години, окончателно спират да бъдат валидни.

Новите правила за сроковете на валидност

В изпълнение на европейските изисквания за по-сигурни лични документи, на лицата, навършили 58 години, вече се издават само лични карти със срок на валидност 10 години. Тарифата за таксите за лични документи предвижда възможност за лична карта с 10-годишна валидност за лицата от 18 до 70 години.

За хората над 70-годишна възраст е предвидено изключение. Те могат по избор да получат лична карта със срок на валидност 10 години или дългосрочен документ с валидност 30 години. За лицата над 70 г. се запазва и преференцията за безплатно издаване на лична карта – както при обикновена, така и при бърза и експресна услуга.

Какво да направят гражданите

На практика това означава, че всички притежатели на стари безсрочни лични карти трябва да са особено внимателни при пътуване в чужбина и най-вече към Турция. Ако картата е издадена преди повече от 10 години, задължително е да се използва валиден паспорт, за да не се стигне до отказ за влизане.

Отделно от това, преди 2 август 2031 г. всички безсрочни карти ще трябва да бъдат подменени с нови документи в рамките на въведения срок. Колкото по-рано гражданите се информират и предприемат подмяна, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади – както на границата, така и в ежедневни административни услуги, които изискват валиден личен документ.