Цената на "евтиния дълг": как дълг до 30–33% от БВП стеснява бъдещия бюджетен маньовър

Редакция BurgasMedia Мартин Тодоров
26.02.2026 • 12:42
398 прегледа
8 коментара
Цената на "евтиния дълг": как дълг до 30–33% от БВП стеснява бъдещия бюджетен маньовър
© BurgasMedia.com

Днес дългът изглежда поносим, но ръстът на дефицита и държавния дълг към 30–33% от БВП до 2027 г. ще има своята цена. По-малко свобода утре, повече чувствителност към кризи и лихви.

От години слушаме, че България е "малко задлъжняла" държава и че дълг от 20–30% от БВП е повече от комфортен. На този фон идеята да финансираме дефицити, социални мерки и инфраструктура с привидно "евтин" дълг изглежда логична. Но когато се говори за достигане на нива около 30–33% от БВП до 2027 г., възниква друг въпрос: какво означава това не за следващия бюджет, а за следващото десетилетие?

На пръв поглед цифрите са успокояващи. Дори при дълг около една трета от БВП България би останала под средното за ЕС, където много държави са с дълг над 60, а някои – над 100% от БВП. Приемането на такива стойности често се аргументира с това, че "имаме още запас" и че е по-добре да финансираме реформи и инвестиции с дълг, отколкото с резки данъчни повишения. Така на годишна база дефицитите изглеждат поносими, а обществото получава сигнал, че държавата "помага".

Истинската цена обаче рядко се усеща в момента на взимане на заема. Тя идва с времето – под формата на по-високи лихвени плащания и по-малка свобода при следващите кризи. Когато държавният дълг расте, разходите за лихви неизбежно стават по-сериозен ред в бюджета. Дори при умерени лихвени проценти това означава стотици милиони лева годишно, които не могат да отидат нито за образование, нито за здраве, нито за пенсии, а служат просто за обслужване на натрупаното.

Колкото по-висок е дългът, толкова по-малко пространство остава за маньоври при следващия шок – било то нова пандемия, енергийна криза, война в региона или рязко покачване на лихвите. В момента, в който дългът вече е тръгнал нагоре, всяко допълнително теглене на заеми се случва в по-малко изгодна позиция – инвеститорите стават по-чувствителни към риска, а държавата все по-зависима от това как изглежда в очите на пазарите.

Проблемът не е само в числото 30 или 33%. Проблемът е, ако тези проценти се достигат при хронични дефицити, които финансират текущ разход – заплати, пенсии, временни помощи – вместо инвестиции, които носят растеж. Ако с "евтин" дълг затваряме дупки, а не строим икономически фундамент, след 10 години ще имаме повече дълг, но не и достатъчно по-високи доходи, за да го носим леко.

Още един риск е политическият. Когато обществото свикне, че дефицитите са "нормални" и дългът расте плавно, всяко усилие за дисциплина става непопулярно. Рязането на разходи или ограничаването на допълнителни социални програми се тълкува като "лишаване", а не като опит да се запази маньовреността на бюджета. Така с всяка година става по-трудно да се каже "стоп", а инерцията на дефицита се превръща в постоянна политика.

Дълг от 30–33% от БВП сам по себе си не е трагедия. За държава с устойчив растеж, добро управление и ясни приоритети той може да бъде управляем инструмент. Но за икономика с демографски спад, системни нужди от реформи и зависимост от външни шокове това ниво е сигнал, че "буферът" се топи. След още едно–две десетилетия пространство за нови кризи може да остане много по-малко.

Затова истинският въпрос не е "много ли е 30–33%". Въпросът е: за какво точно използваме всяка нова единица дълг и какъв следа оставя тя след себе си. Ако днешният "евтин" дълг финансира утрешния растеж, работни места и по-висока продуктивност, цената му е оправдана. Ако само отлага трудни решения и купува временен комфорт, сметката ще дойде, при това с лихвите – буквално и преносно.

Автор Мартин Тодоров
Мартин Тодоров

Автор на тази статия

Мартин Тодоров е политически анализатор и колумнист. Завършил е политология и има дългогодишен опит в анализа на вътрешна политика и законодателни промени.

Неговите статии предлагат задълбочен поглед върху ключови политически и социални теми, подкрепен с данни и факти.

Тагове:
финанси бюджет Икономика БВП дефицит лихви дълг
Сподели:

Коментари (8)

Avatar
Commenter

5B4C06

26.02.2026, 12:52

Пак ли с тия глупости? Да не ни готвят нещо пак, да се отиде на заеми от някъде... като преди! Аман от дългове! И все тая, кой ще пла

Commenter

pesho225@gmail

26.02.2026, 12:54

Абе, 5B4C06, успокой се малко! То верно за заемите, ама хайде да не си прави 😅

Commenter

ivan296@eu

26.02.2026, 12:55

Ама наистина ли все още се притесняваме от заеми, след като сме в Европа? Ясно е, че трябва да имаме резерв, ама хайде де, с тия пари, които ни дойдоха от ЕС, може и да си позво

Commenter

C16406

26.02.2026, 12:56

абе, сериозно ли? 🤦‍♀️ още ли си мислиш, че путин ще ни дава

Commenter

odzjx991

26.02.2026, 13:31

мдааа, ясно е че всяко заемане има цена.

Commenter

Дишко

26.02.2026, 13:32

абе, хора, деба! сериозно ли сте седнали да смятате колко процента от бвп ни остават за губене?! 30-33% дълг... значи ли това, че ще трябва пак да си харесваме консерви и да се молим НА господ да не скочат лихвите? 🤦‍♂️

Commenter

1AC518

26.02.2026, 13:36

дишко, брат, разбирам те напълно. но да се мо 🙄

Commenter

041091BB72

26.02.2026, 14:49

Абе хорааа, я се разсмях яко! "Бюджетен маньовър"... Звучи като военна операция, а не като счетоводство! 😂 30-33% дълг... да, ама кой ги интересува тези проценти, кат' сме в Европа и имаме еврофондове! Сериозно, честно.