Мерките на правителството за ограничаване на бюджетния дефицит вървят "по учебник" и са необходима стъпка към нормализиране на публичните финанси. Около това мнение се обединиха бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова и икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов в предаването "Твоят ден" по "NOVA NEWS".

"От управленска гледна точка това е изключително правилна стъпка. Започва се така, както е написано в учебниците – с анализ, констатация, оценка и вземане на решения", коментира Христова. Николов подкрепи новата финансова рамка и подчерта, че спирането на автоматичните индексации на заплатите е "мярка, около която цялата професионална общност се беше обединила".

Двамата експерти обсъдиха планираните стъпки на финансовото министерство за връщане към нормални бюджетни процедури. Освен прекратяване на автоматичните механизми за повишаване на възнагражденията, предвижда се и въвеждане на ограничение, според което никоя заплата в публичния сектор няма да може да надвишава възнаграждението на президента.

Паралелно с това властта планира свиване на разходите за персонал чрез закриване на незаети щатни бройки и по-строг контрол върху бонусите. "Трябва да се направи буквален анализ звено по звено в държавната администрация. Има структури, които изнемогват, и такива, които са напълно излишни", подчерта Христина Христова, настоявайки, че реформата трябва да бъде адресна, а не механична.

По отношение на инвестиционната политика финансовият министър поставя акцент върху приоритизиране на проектите, за да се избегне разхищение на средства за обекти с ниска обществена потребност. Христова даде пример с инвестиционни програми в малки населени места, които не отговарят на реалния демографски профил и не носят очакваната добавена стойност.

Експертите коментираха и темата за евентуалното домакинство на България на конкурса "Евровизия". "Подобно събитие би генерирало огромен положителен ефект за икономиката – директно през туризма и ресторантьорството, и индиректно чрез рекламата на страната като дестинация", отбеляза Адриан Николов, подчертавайки значението на международната видимост.

В контекста на бюджетния дефицит и възможното поемане на нов дълг икономистът поясни, че "дългът не се харчи за нещо конкретно, той отива за попълване на дефицита". Според него е ключово България да поддържа темп на икономически растеж, който да е по-висок от разходите по обслужване на дълга, за да се гарантира дългосрочна устойчивост.

"Ако се прояви разум, устойчивост и кураж да се вземат тези решения, можем да постигнем системност и последователност във финансите", обобщи Христина Христова, като подчерта, че истинското изпитание тепърва предстои – в практическото прилагане на обявените мерки.