Банкок посреща днес годишните срещи на МВФ и Световната банка. В центъра на вниманието са рекордният световен дълг, скъпата енергия и изкуственият интелект.

Във вторник, 13 октомври, МВФ ще публикува обновения доклад „Световни икономически перспективи“. Фондът дава в него нови оценки за световната икономика и за отделни държави, сред които и България.

Срещите продължават до 18 октомври. Градът е домакин на форума за първи път от 1991 г. Участват финансови министри, централни банкери, хора от бизнеса, международни организации и представители на гражданското общество. България се очаква да представят управителят на БНБ Димитър Радев и служител на Министерството на финансите.

Участниците ще разискват какво чака световната икономика, накъде вървят инфлацията и лихвите и дали държавите могат да удържат бюджетите и дълговете си. Говори се и за стабилността на финансовата система, за новите работни места и за начините да се привлекат повече частни инвестиции.

По-късно във вторник МВФ ще представи и доклад за глобалната финансова стабилност. В сряда, 14 октомври, фондът ще публикува нови оценки за публичните финанси. Същия ден правителства, инвеститори и финансови институции ще обсъждат как повече частни пари да стигнат до развиващите се пазари.

На 15 октомври заседава Комитетът за развитие на Световната банка. Общата пленарна сесия е на 16 октомври и тогава ще се говори и за икономическите перспективи пред Европа. На 17 октомври се събира Международният паричен и финансов комитет на МВФ.

Какви са основните въпроси пред срещата, посочи миналата седмица в Сингапур управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Според нея световната икономика е дърпана в противоположни посоки. От едната страна е ударът по доставките на енергия, от другата е силното търсене заради бума на изкуствения интелект.

Световният публичен дълг е близо до най-високите си нива след Втората световна война, предупреди Георгиева. Скоро той може да надхвърли 100% от световния БВП, тоест от всичко, което светът произвежда за година.

Цели 17 години лихвите като цяло бяха под темпа на икономическия растеж, но сега това се променя. Затова на много държави растежът сам вече не стига, за да олекне тежестта на дълга спрямо икономиката им, обясни Георгиева.

Разговорите ще засегнат и как високите цени на петрола и природния газ се отразяват на инфлацията, тоест на цените в магазина, на лихвите и на държавните бюджети. МВФ очаква централните банки да останат нащрек. От правителствата с висок дълг фондът иска надеждни планове за следващите години как да свият дефицитите, без да вредят на растежа и на помощта за най-уязвимите.

Световната банка ще насочи вниманието си специално към изкуствения интелект и към това как той може да вдигне производителността и да създаде нови работни места. В първия ден е предвидена дискусия „Малко ИИ, много работни места“. Според оценка на МВФ при правилно използване изкуственият интелект може да добавя до 0,5 процентни пункта годишно към растежа на световната икономика.

Ползите от изкуствения интелект са съсредоточени в малко страни и компании, предупреди още Георгиева. Това носи риск от по-дълбоки неравенства и нови рискове за финансовата стабилност.

Делът на Азиатско-тихоокеанския регион в световната икономика е нараснал от около 25% през 1991 г. до 43% днес, посочи тя.