Инженерите от НАСА преместиха вторичното огледало на космическия телескоп „Нанси Грейс Роман“ с около една шестнайсета от дебелината на човешки косъм. След това оптиката на основната му камера излезе по-точна, отколкото екипът очакваше.

Телескопът излетя на 30 август 2026 г. с ракета „Фалкън Хеви“ и се движи към точката L2 на около милион мили (1,6 млн. км) от Земята. Там няма да стои на едно място, а ще обикаля около нея. Първите проверки и настройки са част от около 90 дни подготовка преди същинската работа.

Разстоянието между двете огледала

Фокусът е положението, при което светлината от една звезда се събира в точка, а не в петно. На Земята фокусът на обектива се нагласява с пръстен, а в „Роман“ това става с разстоянието между две огледала: вторичното се издига малко над главното или се снижава към него.

Според НАСА, ако телескопът беше с височината на Емпайър Стейт Билдинг, промяната щеше да е малко по-малка от дебелината на една американска монета от един цент.

Преди изстрелването механизмът за подравняване беше нарочно оставен извън фокус, за да издържи вибрациите при старта. След включването на камерата екипът го премести в предвиденото най-добро положение. Основната камера има 18 детектора, всеки колкото листче за бележки, и всички вече са проверени.

Оптична грешка от 63 нанометра

Изискването към камерата е оптична грешка около 90 нанометра, а измерената е 63 нанометра. Това е около една трета по-малко и НАСА го представя като „почти 30% по-добре от предвиденото“. В публикациите резултатът се сравнява с изискването, а прогнозата на моделите не е посочена. Нанометърът е милионна част от милиметъра, така че допустимата грешка е около хиляда пъти по-тънка от косъм.

Оптиката е работела отлично още преди настройката, обясни Матю Болкар, който отговаря за оптичните системи на Роман. Той свърза това с наземните тестове и моделите на Годард и изпълнителите „Л3Харис“ и „Би Ей И Системс“. Болкар напомни и че на Земята не може да се пресъздаде напълно околната среда в космоса, например безтегловността.

„Всички снимки от космическите прегледи на Роман ще бъдат още по-остри, отколкото очаквахме“, каза старшият оптичен инженер Алдън Юрлинг.

Проверка на воденето и първите кадри на коронографа

Между 15 и 21 септември системата за водене е минала проверка. Всеки от 18-те детектора отделя малка част за собствена звезда за водене, а положението на звездите се съобщава около четири пъти в секунда, за да коригира компютърът малките отклонения. Телескопът се държи с точност над една стотна от хилядна част от градуса, около половин час при наблюденията с основната камера и до осем часа при коронографа. НАСА сравнява това с насочване на лазер към монета от десет цента от 240 км разстояние.

Коронографът е втори уред на телескопа, който закрива светлината на звездата, за да се виждат планети и прахови дискове около нея. На 22 септември той направи първото си наблюдение на космическа светлина: слаба звезда в Големия Магеланов облак. На снимката има много шум, защото детекторите са държани по-топли от работната температура, за да не полепва замърсяване по тях. На 27 септември ги охладиха и уредът засне ново място с много звезди. Учената Ванеса Бейли нарече това „много ограничен тест“, с който започва поредица от все по-сложни стъпки.

Първите образи на коронографа са били леко извън фокус, но по-малко, отколкото екипът очакваше, а поправката е била сравнително проста. Сега уредът отговаря на очакванията, но планета още не е заснета.

Екипът ще донастрои камерите на коронографа и деформируемите му огледала, а способността му да закрива светлина ще бъде показана „през следващите седмици“. Ще се провери и нов начин за водене по спектъра на звездите, вместо с отделен уред.

Първите снимки от Роман НАСА очаква до началото на 2027 г. Научната работа започва след края на подготовката, а точна дата не е обявена.