Усилията на местната власт и гражданското общество в Бургас са насочени към това „Ченгене скеле“ да придобие световна значимост. Според д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, рибарското селище е модел от особено значение, който заслужава да надскочи пределите на България. „Всички се обединихме, независимо дали сме от България или от друга държава, че „Ченгене скеле“ е модел от особено значение, който трябва съвсем скоро да надскочи националните граници и да получи международно признание за начина, по който опазва наследството“, категорична бе тя при закриването на Международния форум „Морско наследство и рибарски традиции“.

В рамките на два дни Бургас прие представители на научните среди, музейни специалисти и експерти от девет държави. Участниците обмениха ценни политики и практики, като д-р Тодорова специално открои ролята на местната власт в лицето на кметове и заместник-кметове от Южното Черноморие. Тя изрази своята благодарност към Общината, Фондация „Бургас 2032“, Регионалния исторически музей – Бургас, както и към представителите на Общото събрание на Регионалния център, фасилитаторите на ЮНЕСКО, директорите на музеи и представителите на националните комисии за ЮНЕСКО за успешната организация на мащабното събитие.

Заместник-кметът по култура и вероизповедания Диана Саватева, от името на кмета Димитър Николов и ръководството на Общината, акцентира върху приемствеността на поколенията в рибарската общност. „Притежаваме уникален модел, който имаме самочувствието да представим на международно ниво – „Ченгене скеле“. Там има автентична рибарска общност, хора, които и днес практикуват този занаят и пазят натрупаните през поколенията знания и умения“, отбеляза Саватева. Вторият ден на форума, проведен в двора на Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Бургас, постави фокус именно върху тези живи традиции.

От своя страна, Руска Бояджиева от Фондация „Бургас 2032“ посочи, че съвременният подход към наследството изисква споделена отговорност. Тя даде пример с проучването на местни рецепти, които се внедряват в ресторантската култура, за да се съхрани живата памет, и допълни, че успешните примери на страната, като инициативите за мартеницата и нестинарството, са важни ориентири. Този опит се явява и важен елемент в подготовката на Бургас за кандидатурата му за Европейска столица на културата 2032. Д-р Тодорова допълни, че с общите усилия на Общината и партньорските организации градът демонстрира амбиция, която би могла да доведе до вписване на местните традиции в световната съкровищница на ЮНЕСКО.