Предложените от правителството 660 евро минимална работна заплата от 1 януари 2027 г. са приемливи за работодателите, защото попадат близо до очакванията им. Това каза пред БТА Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК). Той призова за балансиран подход при определянето ѝ.

Този материал продължава по-ранната ни публикация за тавана на минималната заплата за 2027 г. от 678,80 евро, когато точната сума още не беше обявена.

Митрев е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Изказването му беше след среща на работодателските организации с финансовия министър Гълъб Донев в Министерството на финансите. Според Митрев министърът е представил параметрите на бюджетния план за 2027 г. и е обяснил подробности по тях. По-рано през деня Донев се срещна и със синдикатите. Двете срещи са част от подготовката на бюджета за 2027 г.

Митрев приветства това, че правителството рано е поискало мнението и предложенията на работодателите как да се постигне баланс между приходите и разходите. Проектопостановлението на Министерския съвет за минималната заплата от 660 евро е публикувано за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации.

Прогнозата на работодателите е била малко по-ниска от 660 евро, каза Митрев. Той очаква инфлацията догодина да се забави силно и затова смята, че правителството трябва да приеме предложеното число, без да се поддава на натиск от политици и синдикати. Минималната заплата трябва да е средна стойност между най-ниската и най-високата възможна, защото инфлацията удря не само работниците, а и фирмите и възможностите им да плащат.

„Трябва да бъдем разумни, защото ситуацията в икономически план, във фискален план не е цветуща“, каза Митрев. Той се позова на данни на НСИ и Евростат, които показват силно забавяне в промишлеността и износа, и към тях добави геополитическите предизвикателства.

Фирмите плащат много високи сметки заради сегашните цени на тока, горивата и природния газ, обясни шефът на БСК. Заплатите растат с двуцифрени проценти вече няколко години, но цените растат по-бързо от доходите.

Работодателите се тревожат от предложението максималният осигурителен доход да се вдигне с още 100 евро от 1 януари 2027 г. Това е най-високата месечна сума, върху която се плащат осигуровки. Преди два месеца той беше увеличен от 2130 на 2300 евро.

Според Митрев проблемът не е в самата сума, а в това, че фирмите не могат да планират. Липсата на предвидимост той определи като обезпокоителна, но допусна, че е разбираемо финансовият министър да търси повече приходи.

Че приходите в проектобюджета са планирани по-ниско от реалното, Митрев не е убеден. Според него събитията наблизо и цените могат да засегнат пазара на труда, а с него и потреблението, което той смята за крайно нежелано. Митрев допълни, че „по-добре е финансовият министър да бъде по-консервативен, когато прогнозира приходи, отколкото разходи“.

Министерството на финансите съобщи вчера, че проектът на бюджетен план на България за 2027 г. е изпратен до Европейската комисия и Еврогрупата. Планът предвижда мерки за повече приходи и по-малко разходи, с които България цели да излезе от процедурата при прекомерен дефицит до 2029 г.