Недостиг на лекарства: Глобална криза и ирационална употреба

Недостигът на медикаменти е проблем с международен характер, който засяга здравните системи по целия свят, включително и тази на България. Това заяви Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), в ефира на "Денят започва". Той подчерта, че макар всяка държава да има свои специфики, тенденцията е глобална и изисква комплексен подход.

Според Кирилов, един от основните фактори, които обуславят недостига на определени продукти, е тяхната цикличност и сезонност. Тези явления са пряко свързани с различните нива на заболяваемост през годината. Като красноречив пример, той посочи затрудненията, които се наблюдават с наличността на антибиотични продукти, особено през зимните месеци, когато заболеваемостта от респираторни инфекции традиционно се повишава.

Свръхупотреба и антибиотична резистентност

Директорът на ИАЛ не скри тревогата си относно свръхупотребата и ирационалния прием на медикаменти. Той се позова на обезпокоителни данни от Световната здравна организация (СЗО), според които приблизително 50% от приема на лекарства в световен мащаб е нерационален. В тази статистика водеща роля имат именно антибиотиците – група медикаменти, чиято неправилна употреба може да има драматични последици. Кирилов предупреди, че ако сегашната тенденция на нерационален прием се запази, след 10 или 20 години светът ще се сблъска с парадоксален "излишък на антибиотици, които няма да действат". Това е зловещо пророчество за бъдеще, в което антибиотичната резистентност ще направи много болести практически нелечими.

Ситуацията в България

В рамките на националната здравна система, ИАЛ получава информация за около два до три липсващи продукта на седмица. Това са медикаменти, които по една или друга причина временно не са налични в аптечната мрежа. Като конкретен пример за последния период, Богдан Кирилов посочи липсата на медикамент, предназначен за лечение на хора, страдащи от остеопороза. Този единичен случай е показателен за ежедневните трудности, пред които се изправят както пациентите, така и здравните власти в опитите си да осигурят непрекъснат достъп до жизненоважни терапии.