Микропластмаса в човешкия мозък: ново изследване откри частици почти във всички живи тъкани

Проучване, публикувано на 19 април в списание "Nature Health", установява, че частици микро- и нанопластмаса присъстват в почти всяка изследвана проба от жива мозъчна тъкан при хора. Според екипа автори това е първото директно доказателство за замърсяване с пластмаса в мозъка на живи пациенти. Резултатите се вписват в бързо разрастващ се корпус от научни данни, които поставят под въпрос потенциалната връзка между пластмасовото замърсяване и неврологичните нарушения.

"Пластмаса във всеки мозък": какво показват пробите

Изследването, ръководено от Ли Р. и колеги, обхваща 156 проби от патологично променена мозъчна тъкан, взети от 113 пациенти с мозъчни тумори, както и 35 проби от здрава мозъчна тъкан от пет посмъртни донори. Микропластмаса е открита в 99,4% от пробите от засегнатата тъкан и в 100% от пробите от здрава тъкан. Учените отчитат по-висока концентрация на пластмасови частици в тъканите, разположени около туморите, в сравнение със здравата мозъчна тъкан, което подсказва, че при онкологични пациенти нарушеният хематоенцефалитичен бариер може да пропуска по-лесно пластмасови частици към мозъка.

Екипът установява положителна корелация между общата повърхностна площ на микропластмасата и пролиферацията на туморните клетки, но се въздържа да прави категорични твърдения за причинно-следствена връзка. Новото изследване стъпва върху фундаментална статия, публикувана през февруари 2025 г. в "Nature Medicine" от Матю Кемпен и негови колеги от Университета на Ню Мексико. В тази работа е показано, че мозъчната тъкан съдържа между 7 и 30 пъти повече микропластмаса в сравнение с проби от черен дроб и бъбреци на същите хора. Освен това авторите документират увеличение на концентрацията на микропластмаса в мозъка с около 50% за периода от 2016 до 2024 г.

Растяща тревога за връзката между микропластмасата и невродегенеративните заболявания

Натрупването на пластмасови частици в мозъка насочва вниманието към възможна връзка с невродегенеративни заболявания. Проучването на Кемпен от 2025 г. показва, че мозъците на хора с диагноза "деменция" съдържат три до пет пъти повече пластмаса в сравнение с мозъците на хора без това заболяване. Учените обаче предупреждават, че подобни данни не трябва да се тълкуват прибързано: възможно е причинно-следствената връзка да е обратна – деменцията да уврежда хематоенцефалитичната бариера и така да улеснява проникването на пластмаса в мозъка, а не пластмасата да е първопричината за заболяването.

В отделен обзор, публикуван през март 2026 г. от изследователи от Технологичния университет в Сидни, са очертани пет биологични механизма, чрез които микропластмасата потенциално може да уврежда мозъка: активиране на имунните клетки, засилване на оксидативния стрес, нарушаване на хематоенцефалитичната бариера, нарушаване функциите на митохондриите и директно увреждане на невроните. "Микропластмасата на практика отслабва хематоенцефалитичната бариера и я прави по-пропусклива", коментира един от авторите на обзора, доцент Камал Дуа.

Призиви за спешни допълнителни изследвания

Въпреки лавинообразно нарастващите доказателства за наличие на микропластмаса в човешкия организъм учените остават внимателни в заключенията си. "Не смятаме, че в момента можем да говорим за доказана причинно-следствена връзка между микропластмасата и деменцията", заявява Кемпен в интервю за списание "Brain & Life". Други изследователи също отправят методологични критики. Екип, ръководен от Фазел Моних от Университета в Падуа, публикува в "Nature Medicine" ответна статия, в която поставя под съмнение някои аспекти от методологията на Кемпен и заключава, че "наличните данни засега не са достатъчни за окончателни изводи относно присъствието на микропластмаса в човешкия мозък и влиянието ѝ върху здравето".

Въпреки предупрежденията за предпазливост, общата картина от досегашните проучвания буди сериозна тревога в научната общност. "Нивата на пластмаса, които откриваме в мозъка, са почти невъзможни за осмисляне", коментира Андрю Уест, невробиолог от Университета "Дюк" и съавтор на изследването от 2025 г. На фона на продължаващия ръст в световното производство на пластмаса учените посочват, че изучаването на механизмите на проникване, натрупване и потенциалната вреда от тези частици в мозъка трябва да се превърне в неотложен приоритет на общественото здраве.