Държавният бюджет трябва да подкрепя по-балансиран растеж с устойчиво потребление, повече инвестиции и износ и с производство с по-висока добавена стойност. Това искане е записано в становището „Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“, прието на пленарна сесия от Икономическия и социален съвет, съобщиха от пресцентъра на консултативния орган.

В документа съветът приема, че фискалната корекция трябва да дойде навреме, но според него решаващо е как е построена самата програма за свиване на дефицита. Балансът между мерките по приходите и мерките по разходите трябва да се определи едва след оценка какво носи всяка от тях за икономиката, за хората и за разпределението на доходите.

От съвета заявяват сериозна загриженост заради влошаването на бюджетната позиция. До 2029 г. страната трябва да коригира прекомерния дефицит. Според ИСС това трябва да стане с трайни структурни мерки и проверка доколко ефективни са разходите. Инвестициите с доказан принос за растежа не бива да се пипат.

„Подобряването на салдото не трябва да води до забавяне на икономическия растеж вследствие на намаляване на капиталовите разходи и на средствата за образование, научноизследователска и развойна дейност (НИРД) или превенция в здравеопазването с доказан принос за икономическия растеж и общественото благосъстояние“, пише в становището.

От съвета отчитат като добра основа положителния растеж, високата заетост и ниската безработица, но според тях те не премахват спирачките пред догонващото развитие. Като ограничения са посочени „ниска производителност, недостатъчни частни инвестиции и иновации, демографско свиване, недостиг на умения и значителни регионални различия“.

Съветът настоява специфичните препоръки към България да намерят място в Средносрочния фискално-структурен план, в бюджетното планиране, в структурните реформи и в следващия годишен доклад за напредъка. Предложението му е да се избере ограничен брой приоритетни мерки с измерими резултати, които да се следят през вече съществуващите начини за наблюдение и отчитане.

На същото заседание беше приет и анализ на социално-икономическото въздействие на политиките за младежта. Той обхваща управлението и финансирането на младежката политика, ефекта от мерките за младежка заетост и по-доброто включване на младите хора. В страната повече от 100 000 млади хора нито учат, нито работят, нито се обучават.

Като основен проблем ИСС определя това, че данни не се събират системно и резултатите не се проследяват, затова препоръчва по-добро наблюдение и оценка на въздействието. Според съвета младежките центрове, младежките организации и младежките работници могат да направят много за активирането на уязвими групи.

Във вторник ИСС организира форум за по-добра ефективност на социалната подкрепа. Той е част от задача, която Министерският съвет възложи на съвета. Задачата е да се проведе обществен дебат за предизвикателствата и рисковете пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа. Дебатът трябва да разгледа и отражението на кодифицирането върху адекватността на социалните плащания.